Стоян Георгиев

“Торлак, здрасте! Прочетох Автуномеата. Голема книга си написал. Грабна ме за сърцето още с пръвата страница. Я съм чел и предишната - Северозападнио романь, aма таа е в пъти по-добра. Поне за мене. Млого по-философска е некък си. И, въпреки че ми е мъка за некои от героите - они умреа като ора, де са остаили нещо на тоа свет. Но книгата има и оптимизъм. Нема да се затриеме. Не бой се. Ти имаш 3 киячета. Я иам 3 киячета - и у секо тече наща си кръвчица. И по-страшни работи а имало от тава къде а сеги. У кръговрато на вселената тиа 25 години на затръкванье са нищо. Ще ги издрапаме, ако ще на мек уй да ни врътът. Пиши земляк и са не бой. Важното а, че умеш 2 работи - да фанеш човек за сръцето - тава е пръвото. И да го напраиш докъ разказваш. Е така - се едно си седиме у Оремаго и си оратиме двамата на по чаша рекия с трушия... Фала ти братко за книжицата!

Аре трън ти у петъ и наздраве!

Стоян Георгиев, монтанчанин по месторождение и Меянец по произход :) "

Пепа Петкова, Монтана:

„Прочетох си я! Браво ,страхотно много ми хареса, но ме и натъжи! Истинска ,близка , позната някак -всичко това ми се иска да го прочета отново. Просто браво!!!"

pepa petkova avt

Албена Атанасова, Монтана

"Северозападен романь" ме грабна още с първата си страница.В началото ми се стори прекалено циничен,но постепенно видях,че зад циничните думи се крие една чувствителност,която иначе би била прекалено банална.Те не са солта,те са" Ютичкото" към това ястие, което човек си поръчва, защото е новост в менюто. А пък любовната нишка, какво да кажа за нея... Ами че то дори името на героинята говори за какво иде реч - Юбица... Любица... Любов...! Циничен, любовен, поучителен, разтърсващ, вълнуващ, смешен и тъжен- цяла палитра от емоции, така, както трябва да бъде! С една дума - Истински! Пожелавам успех на автора!

  • albena-atanasova-1
  • albena-atanasova-2

Александра Маргаритова, София:

"Я само сакам да кажем, че съм на полвината на книгата* и се редим на опашка за (по)читател заедно с другите двама - трима, дека като мене са си я купили.
Само описанеето на Балканьо ми беше достатъчно, за да се сепнем и да ми спре дъхо. Я го знам тава чувство, оно се появева секи път, коги излеземе на пъто къде Враца след Мездра. Я съм си дом! Макар да съм родена и израснала у Софията, родата на деда ми (лека му пръст) е от Враца и я чувствам, че пъпо ми е хвърлен там.
А па тиа ора, дека са описани у книгата - оно я ги знам, они са същите като у наше село. И къщите, и навиците им, и всичко!
Господин Торлак, да знаате, имате неколко читателе, къде ше чакат с нетръпенее и третята ви книга! "

*"Автономията????"

 

Нина Маврикова, Велинград:

"По-истинска, по-българска, по-наша си, по-естествена и докосваща и човъркаща в душичката книжка oт "Северозападен романь", не бях чела скоро!

Е, езикът беше малко по-пиперлив и цветист отколкото очаквах, но как иначе щях да се смея като "изоглавена" :)) ?

Вчера я оставих по нощите с нежелание, но природа - очите ми се затваряха, и днес цял ден в главата ми е пустата му Юбица... и Свилко и всичките... едва дочаках да се прибера от работа и не съм станала, докато не я приключих. ИСКАМ СИ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО!

Да е жив и здрав и все така талантлив авторът! И да продължава да прави хората Щастливи, защото го умее това!"

Асен Симеонов, Кипър:

 

  • asen-simeonov-3
  • asen-simeonov-4

„За кво ми беше да четем книжлето*? Само до дваеста глава ревах три пати...

Приби ма, казвам ти! Съга че пущим Гуги, да погледам мойто село... Нищо че а от 2013-а... Ба му макята, а бех си рекал, че нищо ма не моа фане за срцето... Крастовици!!!

Сичко изчетох! За 4-те питанки не знам, не мужах да си утговорим, ма я сам си утдавна афтуномен и у дух, и у сазнание, и у сичко! За тава сам и на тоа хал…

Ареса ми, Афтуре, ареса ми! Добар си, дееба, много си добар! Натискай, пиши, има кой да чете!“

* "Автономията????"

Гергана Георгиева, Монтана:

gergana georgieva

 

Станислав Владимиров - Туджмана

У "Северозападнио романь" мое да намерите мъдри мисли подходящи за сека ситуацея.

tudzhmana

Христо Димитров:

"Тоя текст може да бъде разпъван на кръст, разчекван, стискан, разчепкван, преобръщан с хастаря навън и всеки път ще дава по нещо ново. Той, както съвсем вярно казва Фенера, не е за "едното ильене". За мен той е история за всеки един запуснат и обезлюдяващ се край в България. История за човеците в местата без хора, но и за хората без място. Ако щете, история за корените. В едно интервю Торлака споменава "магически реализъм". Да, има и такива практики. Неслучайно е посочено, че в селото няма църква, още една отпратка, че мястото е забравено сякаш и от Бога. И хората си намират нови стожери на упованието. Защото им е як коренът и винаги ще се пръкне някой упорит филиз, който да разпъпи. И накрая, за да ви уверя у мощта на критическио ми талант, ще ви занитя и с позоваване на Библията, където пише очен млого интересни работи за корените: "Не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе." (Римляни 11:18). Или пък "А когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха." (Марк 4:6). Та, за кво ильене иде реч, това е роман, избликнал от сълзите в сърцето на Торлака. Ама той го раздава мъжкар и не плаче, затова се прави, че се или. Пък вие вече сами решавайте дали ще се креотите или ще се цифкавите. Има матриал и за двете."

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

koleda-06-a.jpg

Фейсбук

Loading ...