Книги

Северозападен романь

Детайли: Категория: Романи; Публикувана на Понеделник, 03 Ноември 2014 09:06

Severozapaden roman predna korica www

Автор: Стоян Николов-Торлака
Художник на корица: Дамян Бумбалов
Издателство: „Попов мост“
Цена: 14 лв.
Година на издаване: 2014
Страници: 312
Тегло: 0,400 кг

Първа част от поредицата „Северозападен романь“, „Автономията????“, „Май ше ни бъде…“, "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса".

Нецензуриран северозападен диалект и колоритен неустоим хумор - това е началното впечатление, което оставя “Северозападен романь” на Стоян Николов-Торлака у читателите след първите няколко прочетени страници. Но макар за мнозина това да е достатъчна мотивация да зачетат книгата, с развитието на действието те откриват още и още пластове, вплетени в историята.

Макар да е написан изцяло на северозападен диалект, романът не може да бъде обяснен просто като “книга на диалект”. Той кара читателя да спира по средата на изречението, за да се смее с глас, но не може да бъде описан и просто като “хумористично четиво”. В основата му стои любовна история, но ни най-малко не може да бъде характеризиран просто като "любовен роман". Книгата е много повече от това: тя рисува картината на живота в изоставената от институции и държава Северозападна България, кара читателя да се замисли за малките селца, в които все още има някакъв живот и изобличава много от недъзите на обществото и държавата ни. И, което всъщност е най-важното за всяко четиво - тя е изключително интересна.

Успехът на “Северозападен романь” е най-голямото доказателство за неговото качество. Той излезе от печат в началото на ноември 2014 и, макар зад него не стои голямо издателство, само за 60 дни неговият първи тираж беше изчерпан. Месеци наред книгата заемаше водещи места в класации за най-търсени български романи в книжарниците.

“Северозападен романь” определено не е книга за пуритани и моралисти. Но въпреки това, или може би тъкмо заради това, тя непрестанно печели нови почитатели. Четивото далеч не е и само за читатели от Северозапада. Напротив - често хора от най-неочаквани краища на България споделят че в книгата сякаш са открили своето село, своите познати, своето детство. А как са успели да се справят с диалекта? Авторът е предвидил два речника в края на романа: на думите и изразите.

"Северозападен романь", както и другите части от трилогията може да получите с лично посвещение от автора, като поръчате в нашия Магазин.

Коментари

+2 #1 Галина Христова 30-12-2020 14:24

Желая трилогията,два броя.

Цитиране

Обнови списъка с коментари

Добавете коментар

JComments

Разкази за маса

Нека се порадваме на последната лудешка история на Торлака, в която автентичната безогледна българска предприемчивост се вихри на воля. И която бива победена само от любовта – в често грубоватата ѝ, но толкова искрена форма, присъща на уникалните Торлашки герои. Ако той пишеше на шведски, не на специфичния си неподражаем български, Юнас Юнасон щеше му диша прахта.

Христо Блажев

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Книгите

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво предлагаме

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

Снимки

Фейсбук

Facebook

Loading ...