Торлака

Херакъл от Диви дол

Автор: Стоян Николов-Торлака
Художник: Гергана Грънчарова
Цена: 15 лв.
Издател: Попов мост
Година на издаване: 2019
Вид корица: мека
Страници: 451
Четвърта част напоредицата "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..."

Торлака отново е в стихията си! И пак разказва история, за която се чудиш, наистина ли е описана в книга… Комично абсурдна и северозападно брутална.

Какво се случва, когато един наперен самозванец се влюби? Как се възмъжава, докато следваш щурите идеи на потенциалния си тъст, за да повториш подвизите на Херакъл? През XXI век! По какъв начин ти се отразява да обиколиш половината свят, при положение, че не си напускал родното си село? Успяваш ли да се изправиш срещу авторитетите в живота си? И най-вече – можеш ли да се справиш с дяволите и ангелите, които водят яростна, кръвопролитна битка в главата ти?

Торлака твърди, че вече окончателно е загубил надежда за себе си, но дали това важи и за шантавия му герой…

Бистра Ристо Ботевата

Из "Северозападен романь", Глава педесета, "Киро Негоднио тура ред домаска"

Бистра Ристо Ботевата (така й викаа, що не е като да немаше мустаки и брада), дека живеаше на две къщи по-йозгоре по улицата, цела дзаран пробиваше главата на мъжо си, Киро Негоднио:

- Абе, Кириле, - (она така му думаше на плъно име коги сакаше да придаде повече тежес на приказкята си; но май сички жени използват тоа прийом…) - Я да земеш да идеш да питаш тиа ора дали има неква работа така като за тебе. Ти нищо с нищо не умеш, ама поне нещо за носенье да нги помогнеш. Мое да и дадат неко лев, знааш ли? Белким и ти изкараш нещо през живото си…

"Май ше ни бъде...", из глава 46

Големото добрутро

Юбица изтръча да посретне госкьето, ама още с отвараньето на вратата разбра, че требва да се приготви за два не особено приятни дена. Жените се беа изтупали като се едно са тръгнали на церемонеата по връчванье на наградете „Бафта“. Едни рокли до чатало с огръйе до пъпо, едни лъскави финтифюшки по ушите и ръките до лактите, токчета по пегя високи… Щеа да си изпотрошат ногите по изроненио асфалт, додек преджапат до портата. С един поглед домакинята заподозре, че тия напомпани със силиконь, ботокс и гримирани се едно са застареващи порно дзвезди пикли имат неква йерархеа, оти се изчекваха като овци, та да се наредат по старшинство.

Галя Сгодната

Из "Автономията????", Глава четиресе и седма "Ебанье с подфръганье без ритане поди мишниците!"

Нема кво да ви лъжем, бая бой ядоа и Пенко, и Еделин у читалище „Виделина 1902“ у село Големо Калище. Пак. Ама е верно и друго. Галя Сгоднята, единсвената вишиска и по съпричаснус секретарка на кмето на Община Крадни брег, ги изведе през заднио вход, оти ем беше Коледа, ем сфана некои йоз идеите на Пенко, ем па беше железна мома на къде дваесе и седам-осам.

Рече, че ше се връне да помага на родньио си край, йоще коги баща й, честен човек, дека труди цел живот, на смрътнио си одър преди десетина години й беше дал сичките си пари, къде беше сбрал за погребенеето и опелото си, та да завръши висшо и да се не мъчи като ньего, макье й и предците на сички ни.

Иваил цар

Книга втора

Автор - Стоян Николов-Торлака
Художник на корицата – Гергана Грънчарова
Цена – 15 лв.
Издател – „Попов мост“
Година на издаване - 2018 г.
Вид корица – мека
Страници – 328
Продължение на "Иваил цар", книга първа

„Иваил цар“, книга втора е от романите, които не можеш да четеш между другото. Тя те пренася в средните векове и те оставя там, докато не затвориш последната страница. А после още дълго е в мислите ти. Представяш си царя, мислиш за битките, за решенията, които е взел, чудиш се, какво щеше да стане, ако… Обаче в историята няма „ако“.

Денка Мандрамуняко

Из "Северозападен романь" глава дваесе и шеста "Циничня, та чък да ти се доповръща"

Преди ньего стоеше като наказана Денка Мандрамуняко и си глеаше новите, купени за сватбата, обувки (длъги до колената цръвени ботуше от изкуствен кожяк; на високо токче и струваа сто и кусур лева, да нги го проврем поди подметкята). Чворо си е чвор и те тва е. Мани, че се напи пръв от целата сватба; мани, че не обели и една приказка на Денка, къде кумуваа с ньеа заедно; мани, че на излазанье залитна и сбра две маси, та изсипа све, кво имаше по тех; мани, че проба да шибне глава на един от сервитьорете, ама оня беше тренирал седам годин бокс, та се муана поди рамото на Чворо и така спести неколко шева на веджата… Маанете те тиа работе, ама но си е човек да си оскубе ташаците от ньего. Най-трудно й беше на Денка, ама нема кво да а жалиме, она сама си го беше нагньела до сливиците. Кък викат бабичките „Жена на тоа свет да се не ражда”. Ма, да се врънеме на Мандрамуняко…

Марикя Зъбавата

Из "Северозападен романь", Глава четиреста "Марикя Зъбавата и камара тенци"

- Къде е мъжо ми? – изписка с тънък гласец Любка и се превръте връз леглото.

- Фана некъв кръвив чарфаф и едно манарче, и пойде къде кръчмата - Марикя седеше на ръбецо на кревато, беше отметнала завивките, свела глава и не знааше къде да дене ръките си. – Те тука съм ти сварила една глава от кокошка на чорбица. Требе да а изкусаш, та да поукрепнуйеш манко.

Мария Ромейката

Из "Иваил цар", глава 44

Без да бързаме, се спуснахме по каменистия, но полегат склон и застанахме пред главната порта на столицата. По стражевите кули нямаше никого, за разлика от миналия път, когато минахме оттук. Нито стрелци, нито пазачи, нито боляри... Все пак ни очакваше изненада.

На Мария трябва да ѝ се признае, че беше решителна до дързост жена. Стоеше пред широко отворените порти сам-самичка. Ако изключим няколкото ѝ просто облечени придружителки. Без никакви въоръжени мъже. Но като помисля, оръжието на жените е под дрехите, та може и другояче да го речем.