Торлака

Марикя Зъбавата

Из "Северозападен романь", Глава четиреста "Марикя Зъбавата и камара тенци"

- Къде е мъжо ми? – изписка с тънък гласец Любка и се превръте връз леглото.

- Фана некъв кръвив чарфаф и едно манарче, и пойде къде кръчмата - Марикя седеше на ръбецо на кревато, беше отметнала завивките, свела глава и не знааше къде да дене ръките си. – Те тука съм ти сварила една глава от кокошка на чорбица. Требе да а изкусаш, та да поукрепнуйеш манко.

Мария Ромейката

Из "Иваил цар", глава 44

Без да бързаме, се спуснахме по каменистия, но полегат склон и застанахме пред главната порта на столицата. По стражевите кули нямаше никого, за разлика от миналия път, когато минахме оттук. Нито стрелци, нито пазачи, нито боляри... Все пак ни очакваше изненада.

На Мария трябва да ѝ се признае, че беше решителна до дързост жена. Стоеше пред широко отворените порти сам-самичка. Ако изключим няколкото ѝ просто облечени придружителки. Без никакви въоръжени мъже. Но като помисля, оръжието на жените е под дрехите, та може и другояче да го речем.

Бистра Ристо Ботевата

Из "Северозападен романь", Глава педесета, "Киро Негоднио тура ред домаска"

Бистра Ристо Ботевата (така й викаа, що не е като да немаше мустаки и брада), дека живеаше на две къщи по-йозгоре по улицата, цела дзаран пробиваше главата на мъжо си, Киро Негоднио:

- Абе, Кириле, - (она така му думаше на плъно име коги сакаше да придаде повече тежес на приказкята си; но май сички жени използват тоа прийом…) - Я да земеш да идеш да питаш тиа ора дали има неква работа така като за тебе. Ти нищо с нищо не умеш, ама поне нещо за носенье да нги помогнеш. Мое да и дадат неко лев, знааш ли? Белким и ти изкараш нещо през живото си…

Некви гньилочи у Еленскио Балкань

"Северозападен романь" - Глава дваесе и трекя

Къди четири часо през ношта у салоня на Читалището ситуацеата беше толко шарена, че даже и я, неразбранио литературен гений, известен само на макье си, баща си, брата, дечоро и жената, се не наемвам да а описвам... Е, добре де, добре, щом па толко настоявате, ше се пробам, да му го напнем у гръбначнио стлъб.

Пак ше се врънем къди инстинкто, къде ви прикаам за ньего от камара време. Ората не беа забраили кък да сиктеросат женорята на тикива поводи, предразполагащи къде истъпленеа с чернио дробец. Женоро па не беше забраил кък да се оттегли демонстративно, та мъжете да си знаат кво ги чека дом...

Галя Сгодната

Из "Автономията????", Глава четиресе и седма "Ебанье с подфръганье без ритане поди мишниците!"

Нема кво да ви лъжем, бая бой ядоа и Пенко, и Еделин у читалище „Виделина 1902“ у село Големо Калище. Пак. Ама е верно и друго. Галя Сгоднята, единсвената вишиска и по съпричаснус секретарка на кмето на Община Крадни брег, ги изведе през заднио вход, оти ем беше Коледа, ем сфана некои йоз идеите на Пенко, ем па беше железна мома на къде дваесе и седам-осам.

Рече, че ше се връне да помага на родньио си край, йоще коги баща й, честен човек, дека труди цел живот, на смрътнио си одър преди десетина години й беше дал сичките си пари, къде беше сбрал за погребенеето и опелото си, та да завръши висшо и да се не мъчи като ньего, макье й и предците на сички ни.

Нош като за световно

"Северозападен романь", Глава четиресе и девекя

Свилко улете у стаата йоще на съвиняне. Циганкята го беше пробудила, коги излезна от при Юбица и му беше казала, че съга мое да иде да си легне при жената, ама да се сдръжа да я мандръса барем до довечера, коги невестата требва да се изкъпе и нагласи.

- После мое да се връгаяте колко си сакате – й беа точните думи. Краката й трепереа, беше пребледнела и гласо и се чуеше като одънък барата. – Деца са ви отредени барем троица. Да ви наплънат къщата с глъчава и живото с радус. Обичай и почитай жена си, що съга она ни помни, ни мисли, ни признава друг мъж, осен за тебе.

Денка Мандрамуняко

Из "Северозападен романь" глава дваесе и шеста "Циничня, та чък да ти се доповръща"

Преди ньего стоеше като наказана Денка Мандрамуняко и си глеаше новите, купени за сватбата, обувки (длъги до колената цръвени ботуше от изкуствен кожяк; на високо токче и струваа сто и кусур лева, да нги го проврем поди подметкята). Чворо си е чвор и те тва е. Мани, че се напи пръв от целата сватба; мани, че не обели и една приказка на Денка, къде кумуваа с ньеа заедно; мани, че на излазанье залитна и сбра две маси, та изсипа све, кво имаше по тех; мани, че проба да шибне глава на един от сервитьорете, ама оня беше тренирал седам годин бокс, та се муана поди рамото на Чворо и така спести неколко шева на веджата… Маанете те тиа работе, ама но си е човек да си оскубе ташаците от ньего. Най-трудно й беше на Денка, ама нема кво да а жалиме, она сама си го беше нагньела до сливиците. Кък викат бабичките „Жена на тоа свет да се не ражда”. Ма, да се врънеме на Мандрамуняко…

Иваил цар

Книга първа

Автор - Стоян Николов-Торлака
Художник на корицата – Гергана Грънчарова
Цена – 15 лв.
Издател – „Попов мост“
Година на издаване - 2017 г.
Вид корица – мека
Страници – 320
Тегло – 0,425 кг

Вълнуващата история на цар Ивайло, един от най-противоречивите и загадъчни български владетели, разказва Стоян Николов-Торлака в новата си книга.

Добрите исторически романи са рядкост, но несъмнено можем да причислим „Иваил цар - книга първа“ към тях. Едновременно достоверен и увлекателен, без да се цели нито в суховатата фактология, нито да се заиграва с читателя. Книгата вплита в сюжета си информацията от всички известни исторически източници за живота на тази интригуваща личност. Но пък фактът, че това, което можем да прочетем от съвременниците на Ивайло, е твърде оскъдно, дава на писателя възможността да си позволи собствен прочит. И той го прави, при това с размах.