Иваил цар
- Детайли
- Категория: Романи
- Публикувана на Четвъртък, 12 Октомври 2017 16:31
Книга първа
Автор - Стоян Николов-Торлака
Художник на корицата – Гергана Грънчарова
Цена – 15 лв.
Издател – „Попов мост“
Година на издаване - 2017 г.
Вид корица – мека
Страници – 320
Тегло – 0,425 кг
Свързана с - "Иваил цар", книга втора
Вълнуващата история на цар Ивайло, един от най-противоречивите и загадъчни български владетели, разказва Стоян Николов-Торлака в новата си книга.
Добрите исторически романи са рядкост, но несъмнено можем да причислим „Иваил цар - книга първа“ към тях. Едновременно достоверен и увлекателен, без да се цели нито в суховатата фактология, нито да се заиграва с читателя. Книгата вплита в сюжета си информацията от всички известни исторически източници за живота на тази интригуваща личност. Но пък фактът, че това, което можем да прочетем от съвременниците на Ивайло, е твърде оскъдно, дава на писателя възможността да си позволи собствен прочит. И той го прави, при това с размах.
„Иваил цар“ е харизматичен, дързък, непокорен, силен, раздиран от вътрешни борби и съмнения в начина, по който е устроен светът. Обича, но е воден от гняв. Предвожда другите с желязна десница, но сам е разкъсван от противоречия. Тръгва от дъното, но има дързостта да запише името си в историята. Минава през живота на един дъх, но е вълнуващ и вдъхновяващ.
А защо Иваил, а не Ивайло? Свърлижкото евангелие – единственият исторически източник, от който знаем името му, е повредено тъкмо на мястото, на което трябва да прочетем последната буква. Сякаш нарочно. За да допълни мистичността и загадъчността на този забележителен мъж, воин и цар. И Торлака избира да го ползва по този начин, без добавено окончание.
Знаете ли, че десетилетия след смъртта на цар Ивайло, в различни части на България и на Византийската империя се появяват хора, твърде сполучливо наречени от историците „Лъжеивайловци“? Те се опитват да увлекат народната енергия, представяйки се за Лахана или за негови наследници. Какво по-голямо доказателство за ярката следа, която той оставя и за огромното значение на стореното от него във време, в което самата мисъл обикновен човек да се изкачи на трона, изглежда като смъртен грях?
Книгата „Иваил цар“ е увлекателно пътуване назад във времето, което ни разкрива възможността да усетим живота по нашите земи през средновековието. Провокира ни да гадаем какъв човек е бил загадъчният Ивайло, гледайки света през неговите очи.
---
Литературният критик Силвия Недкова за „Иваил цар“:
„Историята на човечеството е в отговора на въпроса „защо“, а не на „какво“.
Ивайло свинарят, Бърдоквата, селският цар е една от най-интересните фигури в родното минало, но го познаваме бегло и сухо – от учебници и идеологически оцветени поръчкави повести. Романът на Стоян Николов – Торлака запълва дълбока празнина в представите ни за българското Средновековие.
Защо и как Иваил става цар на българите, какво го води до тази съдбовна крачка, как миналото на един мъж формира бъдещето на цял един народ – това ще прочетете в тази книга. Тя не е скучно коректна, не е изпълнена с патриотична патетичност, това е история за Историята – жива и интересна.
Иваил е копеле, но с кръв на воин. Израства като мъж в тежки времена, но с обич. Губи любовта си, но открива съдбата си. И остава в паметта като царя-свинар, който не е роден с корона, но тя му приляга.
В „Иваил цар“ тече жив и интересен разказ за човешката страна на Историята, за скритото зад голите факти, за живото лице на хората, които творят събитията. Разказана е с майсторството на сладкодумник, в ритъма на живота, с огромна любов към героите и към читателя.“
"Иваил цар", книга първа и книга втора може да поръчате в нашия МАГАЗИН.
"Иваил цар" - Глава първа
- Детайли
- Категория: Откъси
- Публикувана на Неделя, 08 Октомври 2017 10:38
Предговор
В бурните, колкото величествени, толкова и трагични десетилетия в края на XIII век на българската историческа сцена се появила една забележителна личност.
"Май ше ни бъде" - Глава пръва
- Детайли
- Категория: Откъси
- Публикувана на Сряда, 02 Ноември 2016 16:42
Къде дузина бесни бабичкоре
Категорично немам ама никво намеренее да ви обяснявам кои се беа сбрали.
По име ако ще да ви ги изредим до една, сигурен съм, че не сте ги видвали очи у очи, така че целусну се губи смисъло на едно предполагаемо подобно начинанее от моя стрънь. Порди таа причина, па и оти мислим, че ше е по-лесно за мене и по-оправно за вазе така, нека да приложим некви уточненеа. Без чак па толко да се разпростирам у подробности. Само отгоре-отгоре, обещавам.
Силно се надявам да ме разберете, па, ако не, кво толко? Нема да е болка за умиранье ни за мене, ни за вазе. Сега ви предлагам да си изплакнете подробностете, да си облечете халато, да си сипете чаша бордо набор меджу двете световни, да палнете камината у трапезареата на мезонето си с изглед къде Антиплано у Андите и да слушате да ви разпраам кво стана.
"Май ше ни бъде...", Глава дваесе и пръва
- Детайли
- Категория: Откъси
- Публикувана на Четвъртък, 01 Юни 2017 21:06
Данчо миничката Муфтечка
- Тва вече требва да е макье ти! – зафъфля Свилко, оти устата му беше плъна с паприкаш – Я беги да видиш!
Ич и не очеквайте от мининкио пишлегар неква умилителна сцена на синовна обич и тем подобни отживелици. Он се беше одзерепил у телевизоро и гледаше некво детско за един квадратен жлът сюнгер, къде си му беше юбим от кво одеше прав поди масата, и ако ви каем, че му се дигаше от дивано, жестоко ше ви излъжем. Само успе да изсумти недоволно:
- Нищо не се чуе…
Май ше ни бъде...
- Детайли
- Категория: Романи
- Публикувана на Неделя, 16 Октомври 2016 12:48
Автор: Стоян Николов-Торлака
Художник на корицата: Дамян Бумбалов
Цена: 15 лв.
Издател „Попов мост“
Година 2016
Страници: 400
Тегло: 500 г
Размери: 143 x 210 мм
Корици: меки
Трета част от поредицата „Северозападен романь“, „Автономията????“, „Май ше ни бъде…“, "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса"
Невероятно интересна, неустоимо смешна и пускаща корени в душата… Какво повече можем да искаме от една книга?
Такива бяха „Северозападен романь“ и „Автономията????“, такава е и „Май ше ни бъде…“ - третата книга от поредицата на Стоян Николов-Торлака. И ако първият роман беше взривяващо забавен, а във втория, наред с хумора имаше и горчивина, то с новата книга всичко идва на мястото си. „Май ше ни бъде…“ е перфектното продължение на трилогия с ударно начало като „Северозападен романь“ и разтърсващ катарзис като „Автономията????“.
В третата книга на Торлака има много смях, непредвидени ситуации, неочаквани конфликти, стари герои в нова светлина, нови персонажи и вълнуващи обрати. И както останалите части от поредицата, тази също се чете на един дъх.
Диалектът е все така колоритен, а за незапознатите с него, отново е предвиден речник на северозападните думи и изрази – най-пълният и подробен от трите книги. Що се отнася до вулгарността, цинизмите и бруталността на изказа, авторът е смекчил тона си.
„Май ше ни бъде…“ е книга с малко черни облаци и много слънце. Книга за надеждата и упоритостта да постигнеш мечтите си.
Авторът за книгата:
„Май ше ни бъде“ е книга за надеждите, опитите, грешките, взетите и невзетите поуки, за дръзновението и биенето „като мътна вода у брег“, за разочарованията и резултатите от положените усилия. Книга за надборване на характери, за смях през сълзи, за мятане в дълбокото, за малки проблеми и грандиозни решения, за грандиозни решения и малки проблеми. За пепел и плява, болна амбиция и истинска съпричастност, за силата на човешкия дух, за странни обрати и наглед неуместни действия, които водят до изумителни резултати.
В „Северозападен романь” оженихме Юбица и Свилко след ред шеметни препятствия. В „Автономията????” погледнахме към участта на живеещите в забравения от бога и властващите Северозапад. В третата част тия безподобни пустиняци най-сетне се захващат да облагородят своя край с… къща за гости. Юбица отново е в главната роля, но същинските проблеми я чакат в тази малка и луда дивидолска общност…“
Книгата "Май ше ни бъде...", както и предходните части от трилогията може да поръчате в нашия МАГАЗИН.
"Май Ше ни бъде...", Глава четирнаеста
- Детайли
- Категория: Откъси
- Публикувана на Събота, 21 Януари 2017 17:11
Данчо Муфтечката барабар с мъжете
През тия сичко на сичко два деня и две нощи, къде Юбица не беше покрай ньего, Свилко се изпренада. Он се грижеше криво-лево за пишлегаро нги Данчо Муфтечката, готвеше му кво моеше, четеше му по некоа приказка (би му разпраял и истории, ама немаше кък, оти ако сте забраили, длъго време беше улав и не помнеше нищо от детските си години), па и на следващио день след бурята го изведе на дворо да си напраат снежен човек.
Северозападен речник*
- Детайли
- Категория: Откъси
- Публикувана на Четвъртък, 04 Август 2016 22:34
A
àбен - захабен, изхабен, тъп
абѝч - неспособен, неумел човек, неудачниик
ала - хала; в преносен смисъл луд, див, неконтролируем човек
артише - да ти остане нещо
"Май ше ни бъде...", откъс от глава 59
- Детайли
- Категория: Откъси
- Публикувана на Четвъртък, 08 Декември 2016 17:04
Чък Норис от Диви дол
Вижте сега, сички знаеме, че малко или много по некой път ситуацеата се изплъзва от контрол. Еднъж си обрънеш кафето три у едно връз новите чисто бели панталонье. Друг път даскалицата те пита закво детето ти реве с плъно гръло „Ебанье“ на влазанье у децката градина винагиж, коги го прибереш след два месеци и нещо у Говежда. Трети път ти се сака да закояш тва, с което разполагаме като политическа класа до крак. Конфузни и неловки ситуации, живото е такъв. Съг ше се пробвам да ви представим една такава, без да съм пристрастен, абсеютно задлъжително условее за секи уважаващ себе си писатей.
"Автономията????" - Из главата "Бъгня вечер"
- Детайли
- Категория: Откъси
- Публикувана на Четвъртък, 24 Декември 2015 15:21
- Откво умре макье ми, тука турта не е месена – каза Муфтата, без да му обръне и толко вниманее, колко цръната Златка обръща вниманее на учебник по географеа. – Ама мойта обична снаа знаа кък да свръши таа работа. Пръво изми масата, та мушамата лъсна. После пресе брашно у една купа и капна и водица. Па добави сол, ама те тък, на око, нема да мери, нема нищо. След тва мачка, мачка, се едно некой невидвал мачка млади цомбечки. – Данчо си зе въздуй, па донади: – Я съм дрът човек и зимаска си поспивам манку повечко, ама днеска, като я чух, че се слуня рано-рано из куфнята, се надигнах. Оно баш се беше развиделило.
