Иваил цар

Книга втора

Автор - Стоян Николов-Торлака
Художник на корицата – Гергана Грънчарова
Цена – 15 лв.
Издател – „Попов мост“
Година на издаване - 2018 г.
Вид корица – мека
Страници – 328
Продължение на "Иваил цар", книга първа

„Иваил цар“, книга втора е от романите, които не можеш да четеш между другото. Тя те пренася в средните векове и те оставя там, докато не затвориш последната страница. А после още дълго е в мислите ти. Представяш си царя, мислиш за битките, за решенията, които е взел, чудиш се, какво щеше да стане, ако… Обаче в историята няма „ако“.

Стоян Николов-Торлака е пресъздал управлението на един от най-забележителните ни владетели така, както то е достигнало до нас през вековете: кратко, бурно, изпълнено с много битки, запомнящо се. Базата за повествованието са историческите извори на византийските хронисти, а авторовото въображение е добавило детайлни шрихи към образа на царя и го е развило до забележителната личност, каквато Иваил безспорно е бил. Факт, в който нямаме повод за съмнение, знаейки, че повече от 70 години след смъртта му, в различни части на Мала Азия се появяват самозванци, наричащи се наследници на владетеля, само за да се възползват от поне частица от уважението, което този цар и пълководец си е спечелил приживе.

„Иваил цар“, книга втора започва от там, от където свърши първата част: сядането на Иваил на търновския престол. Колкото и нелек да беше пътят му до трона обаче, трудностите и тежките избори тепърва предстоят. Болярите заговорничат в двореца, византийците подготвят свой храненик за българския престол, татарските войски търсят плячка, задава се война на два фронта… Ще се справи ли владетелят с предизвикателствата, които стоят пред него? Ще успее ли да съхрани човека в себе си? Ще изживее ли истинска любов?

Историята на Иваил на страниците на Торлака е толкова жива и искрена, че няма как да не ни замисли, натъжи, вдъхнови… Няма как да не ни развълнува.

Текстът на задната корица на книгата е от литературния критик Силвия Недкова:

„Мъжка книга, в която битките са чисти, а дворцовите интриги са като кал под ноктите. Наситена с неукротима енергия частица от историята, срамно премълчавана досега – за нераздадената справедливост, за извечния страх по тези земи от разрушаване на статуквото, за късогледството на мнозинството, с което сме белязани отдавна. Едновременно епична и лична книга, в която мъжът Иваил и царят Иваил воюват с демоните си – личните и общите.

Втората част на „Иваил цар“ е разказ за тежестта на короната. За времето в живота на всеки мъж, когато изпълнява дълга към себе си, към рода и народа си. Младият Иваил в първи том извървява дълъг път в търсене на смисъла. Коронованият Иваил трябва да отстоява извоюваното. И го прави, като плаща цената докрай.

Стоян Николов се отнася към Историята като към приятел – малко непохватно, понякога грубо, но винаги честно до кръв. Сигурно е било болезнено да се пише такава книга, може би дори повече, отколкото е болезнено да се чете. Но читателят ще погълне ненаситно всяка дума. И ще ѝ повярва.“

"Иваил цар", книга втора можете да поръчате от нашия Магазин. 

Ако пък още не сте прочели първата част на историческата сага, научете повече за "Иваил цар", книга първа тук.

Денка Мандрамуняко

Из "Северозападен романь" глава дваесе и шеста "Циничня, та чък да ти се доповръща"

Преди ньего стоеше като наказана Денка Мандрамуняко и си глеаше новите, купени за сватбата, обувки (длъги до колената цръвени ботуше от изкуствен кожяк; на високо токче и струваа сто и кусур лева, да нги го проврем поди подметкята). Чворо си е чвор и те тва е. Мани, че се напи пръв от целата сватба; мани, че не обели и една приказка на Денка, къде кумуваа с ньеа заедно; мани, че на излазанье залитна и сбра две маси, та изсипа све, кво имаше по тех; мани, че проба да шибне глава на един от сервитьорете, ама оня беше тренирал седам годин бокс, та се муана поди рамото на Чворо и така спести неколко шева на веджата… Маанете те тиа работе, ама но си е човек да си оскубе ташаците от ньего. Най-трудно й беше на Денка, ама нема кво да а жалиме, она сама си го беше нагньела до сливиците. Кък викат бабичките „Жена на тоа свет да се не ражда”. Ма, да се врънеме на Мандрамуняко…

Марикя Зъбавата

Из "Северозападен романь", Глава четиреста "Марикя Зъбавата и камара тенци"

- Къде е мъжо ми? – изписка с тънък гласец Любка и се превръте връз леглото.

- Фана некъв кръвив чарфаф и едно манарче, и пойде къде кръчмата - Марикя седеше на ръбецо на кревато, беше отметнала завивките, свела глава и не знааше къде да дене ръките си. – Те тука съм ти сварила една глава от кокошка на чорбица. Требе да а изкусаш, та да поукрепнуйеш манко.

Мария Ромейката

Из "Иваил цар", глава 44

Без да бързаме, се спуснахме по каменистия, но полегат склон и застанахме пред главната порта на столицата. По стражевите кули нямаше никого, за разлика от миналия път, когато минахме оттук. Нито стрелци, нито пазачи, нито боляри... Все пак ни очакваше изненада.

На Мария трябва да ѝ се признае, че беше решителна до дързост жена. Стоеше пред широко отворените порти сам-самичка. Ако изключим няколкото ѝ просто облечени придружителки. Без никакви въоръжени мъже. Но като помисля, оръжието на жените е под дрехите, та може и другояче да го речем.

Бистра Ристо Ботевата

Из "Северозападен романь", Глава педесета, "Киро Негоднио тура ред домаска"

Бистра Ристо Ботевата (така й викаа, що не е като да немаше мустаки и брада), дека живеаше на две къщи по-йозгоре по улицата, цела дзаран пробиваше главата на мъжо си, Киро Негоднио:

- Абе, Кириле, - (она така му думаше на плъно име коги сакаше да придаде повече тежес на приказкята си; но май сички жени използват тоа прийом…) - Я да земеш да идеш да питаш тиа ора дали има неква работа така като за тебе. Ти нищо с нищо не умеш, ама поне нещо за носенье да нги помогнеш. Мое да и дадат неко лев, знааш ли? Белким и ти изкараш нещо през живото си…

Некви гньилочи у Еленскио Балкань

"Северозападен романь" - Глава дваесе и трекя

Къди четири часо през ношта у салоня на Читалището ситуацеата беше толко шарена, че даже и я, неразбранио литературен гений, известен само на макье си, баща си, брата, дечоро и жената, се не наемвам да а описвам... Е, добре де, добре, щом па толко настоявате, ше се пробам, да му го напнем у гръбначнио стлъб.

Пак ше се врънем къди инстинкто, къде ви прикаам за ньего от камара време. Ората не беа забраили кък да сиктеросат женорята на тикива поводи, предразполагащи къде истъпленеа с чернио дробец. Женоро па не беше забраил кък да се оттегли демонстративно, та мъжете да си знаат кво ги чека дом...

Галя Сгодната

Из "Автономията????", Глава четиресе и седма "Ебанье с подфръганье без ритане поди мишниците!"

Нема кво да ви лъжем, бая бой ядоа и Пенко, и Еделин у читалище „Виделина 1902“ у село Големо Калище. Пак. Ама е верно и друго. Галя Сгоднята, единсвената вишиска и по съпричаснус секретарка на кмето на Община Крадни брег, ги изведе през заднио вход, оти ем беше Коледа, ем сфана некои йоз идеите на Пенко, ем па беше железна мома на къде дваесе и седам-осам.

Рече, че ше се връне да помага на родньио си край, йоще коги баща й, честен човек, дека труди цел живот, на смрътнио си одър преди десетина години й беше дал сичките си пари, къде беше сбрал за погребенеето и опелото си, та да завръши висшо и да се не мъчи като ньего, макье й и предците на сички ни.

Нош като за световно

"Северозападен романь", Глава четиресе и девекя

Свилко улете у стаата йоще на съвиняне. Циганкята го беше пробудила, коги излезна от при Юбица и му беше казала, че съга мое да иде да си легне при жената, ама да се сдръжа да я мандръса барем до довечера, коги невестата требва да се изкъпе и нагласи.

- После мое да се връгаяте колко си сакате – й беа точните думи. Краката й трепереа, беше пребледнела и гласо и се чуеше като одънък барата. – Деца са ви отредени барем троица. Да ви наплънат къщата с глъчава и живото с радус. Обичай и почитай жена си, що съга она ни помни, ни мисли, ни признава друг мъж, осен за тебе.