Откъси

Галя Сгодната

Из "Автономията????", Глава четиресе и седма "Ебанье с подфръганье без ритане поди мишниците!"

galia sgodnata torlaka com

Нема кво да ви лъжем, бая бой ядоа и Пенко, и Еделин у читалище „Виделина 1902“ у село Големо Калище. Пак. Ама е верно и друго. Галя Сгоднята, единсвената вишиска и по съпричаснус секретарка на кмето на Община Крадни брег, ги изведе през заднио вход, оти ем беше Коледа, ем сфана некои йоз идеите на Пенко, ем па беше железна мома на къде дваесе и седам-осам.

Рече, че ше се връне да помага на родньио си край, йоще коги баща й, честен човек, дека труди цел живот, на смрътнио си одър преди десетина години й беше дал сичките си пари, къде беше сбрал за погребенеето и опелото си, та да завръши висшо и да се не мъчи като ньего, макье й и предците на сички ни.

Удръжа и коги затвориа читалището, оти селото било мининко. Она беше един йоз най-добрите компютърне програмисте у дръжавата и не работеше с блъгарски фирми. Изкаруйеше цифра пара, та го спечели на концесеа и си го остаи читалище, нищо че се наложи да заплаши кмето на Крадни брег, че ше го съди у Европейскио съд, ако наруши процедурете по докиментете. Он даже посме да се опре на Малин Хитлеро, оти я беше видел ква е разтропана с целото законодатейство и рече да си не тура допълнителни главоболеа, та и без тва го беа попуали по неколко дела за отклоневанье на средства йоз европейски програми и незаконно сеченье на гора.

Кмето каза на Малин, че требва да се откаже йоз сделкята за Читалището, оти иначе и дваминцата са у кюпо и пред нашио мое и да мине, ама йоз Европейскио съд нема кой да ги спаси, що са мининки риблета. Хитлеро го плаши, че ше го стрея, коя, беси, ама накраю клекна и по стар свой обичай си поръча десетина курви, та да си ги мандръса и унижава у асиендата си.

Удръжа на обещанеето си и коги се връна и сички оръфяци меджу дванаесе и шеесе почнаа да я обикаят у читалище „Виделина 1902“. Не пущи на никой. Даже, коги Хитлеро дойде лично пред Читалището с единственио майбах у поречеето, она се дръжа по-студено йоз на Маргарет Тачър усмивкята.

Такава си беше Галя Сгоднята. Биеше мисис Тачър уземи. Едно е да си премиер на Великобретанеа, друго да оцелеаш там, дека на арменскио поп да се обадиш, се тоа. Мейд ин Блъгареа...

---

- Да тичаме! Живея на двайсет метра! Бързо!

Галя Сгодната не остана децвена таа нош. А беше, беше... Пенко лично се убеди.

От бою ли, от патриотичнио патос ли, от кво ли, Жаблето йоще по-убав й се видеше, а он от тва обикаянье на цела Блъгареа (най-вече на Северозападо) беше се спаружил на чирус. Нищо че го бутурньосваа навам-натам, бубаа и подпичкосваа, он сбираше се повече уньетрешна силица.

Галя Сгодната обаче забелеза, че е на ръбо на силичките си, ама у душу си усетиняше, че е прав. Почуства близус, почуства тръпка, дека никогиж не беше имала, изкъпа се основно, като повече подсънатейно наблегна тука и тамока по телото си.

Коги излазаше йоз банюту, ногите й трепереа. Она тури уше на вратата на собата, дека беше изпратила Еделин да спи, и чу равномерньото му дишанье. После смело отклопи вратата на Пенковата стаа. Почти със замах.

- Трябва ли ти още нещо, за да се чустваш по-добре? Забравих да ти дам хавлия... – косата й се тръсна мокра по голите раменье и фръли пръски чък на завивкята му – дебел чарфафосан юргань.

Кожата по раменьете й беше зачръвена и мека.

- Я се опраих – отвръна он. Ич и не спеше. Беше отперил поглед у таваня и мислуйеше нещо човеко. Кво е мислил, не мом да ви каем, я да не съм врачка, само знам, че погледо му беше замечтан като на Николай Бареков. Он ги е отфрълил човеко свите, голема работа е. – Намерих некво кръпче, май за ръки и очи ше да е било, и се избръсах с ньего. Имаше топла вода, сичко е на шес. Фрълих го за пранье у един зелен леген. Ше ме извиниш, че съм толко прос, ама си викам „Закво да будим жената?“. Немах представа, че не си заспала. Благодарим ти за сичко, оценевам, че не го напраи с некви егоестични подбуди и ше ти коства бая грижи у живото.

- Нямаше никакъв проблем да ми чукнеш, дори и да бях заспала! – рече отзивчиво, ама твръдо като крак на маса, къде си си шибнал малешката, с една от най-красивите си усмивки Галя Сгодната. Беше убава, спор нема никакъв.

Беше млого, млого убава с мократа коса и таа синя ношница.

- Две работи мое да посакам, ако нема да те затруднат.

- Кажи, няма проблем! – зръната й се надръвиа поди ношницата. Пенко не беше сючаен човек. Сметам знаате, че не остана неинформиран за таа работа. - Бъди ми скъп гост!

Кък казах, Жаблето не беше праен у лево уше. Он я изгледа отгоре до доле, бръните му се разшириа млогозначитейно и се утренчи право у убавите й очи. Не толко красиви, колко смели, вдъхновени и силни, като да изпраат арматурно железо.

- Пръво, знам че тва си е твойта ижа, ама ако мое да те помолим да не ми прикааш на книжовен у стаата, дека си ме турила да спим. Книжовнио си е книжовен. Он е за обществени места. Тука сме си наши ора. И книжовнио е на базата на диалекте, ама не и на нашио. Айде поне додек сме си те тук те, у нашио край, да си буаме кък са приказвале бащевете и дедевете ни, оти ние не сме нещо по-долно качество ора...

- Па, добре, като си рекъл... Я ти каза да си ми скъп госкянин. – Галя си помисли, че нема да е зле манку да се поотпущи. Съшнус, ако требе да сме чесни, беше го решила бая преди тва. – Кво кааш, тва ше е. Кое ше да е второто? Второто ти желанее, сакам да каем.

- Млого ти е убава ношницата – Пенко се вторачи у ньеа най-безцеремонно. – Вече не праат такива. У живото ни некък неусетно сичко стана пласмасово, да му го нагньетем. Тва е от бархет, нали така?

- Да... – Сгодната ич не разбираше кво сака да кае Пенко, ама гръдите й се подигаа начасто, оти погледо му я гореше направо у слънчевио сплит.

- Второто нещо, дека сакам... – он си разтръка подутата скула и продлъжи без заобикалки. Кво да праиш, такъв си беше - ...е да я свалиш, да я зафрълиш у ъгъйо, да затвориш вратата и да не ми се помотваш по пъто къде кревато ми.

У подкрепа на думите си Пенко отметна завивката. Йоздоле беше гол. Немаше и носна кръпечка на него. Ама и да имаше, само животното му дека сочеше укорително баш у паужинята, къде висеше отлево на фасонката на таваньо, щеше да бъде достатечно красноречиво.

Йоздоле на Галя Сгодната й запари и усети кък се разтача. Не си беше обула нищо. Она го сакаше от пръвио момент, коги го виде. А камара годин беше стискала ноги, странна работа... Живото е странен, юбовта е странна. Умирачкята, ако щете, и она е странна. Кво разбираме ние?

Волен муж, вперил поглед у свободата и дръзновенеето. Кво да сакаш повек от тоа живот, предполагаема читателко!?

Беше се накокръжил. Сгодната му арексваше. Не толко, оти е ебати красавицата, а що си личеше, че е жена с акъй, а не некое плямпащо лайненце, дека си е въобразило, че ньеговите два пръста опикано месо са най-благоуханните на свето, да еба тоа свет, да еба аз...

---

Пенко не беше си легал с една и с две и познаваше отлично женскио мозък. Ясно му беше, че акъйо на Галя е като на повечето хомосапиенсе, независимо йоз поло нги. Тоест, не беше като на кифлите, дека по цел день обикаят на шопинг и се чудат от кво да умрат. Или на ониа, къде влачат златни ланци, дебели по един пръс. Не знааше кък да реагира с тикива особени жени и мужи. Некви никви, така да се кае. Не му допадаа, некък.

Беше изпонаебал све наред навремето, ама баш на такива, умни, даже бих си позволил да ги наречем стойнусни жени, редко беше попадал. Ую му, ако имаше брояч, щеше да отчете поне сто четиресе и седам бройки на моменто.

Он Пенко си беше физик. Физиката нали е час от математиката? Брои се там, брои се, така съм чул...

---

Ама тука му беше пръвата реална тръпкя, те тука те, поди ньойнио си юрган, у нойната си къща, повервайте ми, ако сакате. Ако не сакате, кой от къде е!

На Галя отсегде си й личеше, че е връло за каченье. Немаше кък да се окикерчиш връз ньеа те така те, като едното нищо. Па после да си я изландзиш за добър день. Не, Галя Сгодната не беше такава жена. Она беше жена с класа.

Нищо че седе къде полвин минута като статуя. Не си зе въздуй даже. Излъгах, зимуйеше си, оти бръните й се разширеваа бая начасто, а гръднио й кош продлъжаваше да се надига развлънувано като Северно море.

После подфана ношницата изотдоле и с едно движенее я зафръли у ъгъйо. Едно движенее, дека беше толко прецизно, че ношницата отнесе и паужината до фасунката.

Галя Сгодната верно беше сгодна, не беа й измислили прекоро те така – едно къде гьотере. Умна, принципна, силна и последователна жена.

Она не беше давала на други не що си мислеше, че путката й е от платина, волфрам или паладиум, а що чекаше Избранио. Беше убедена, че съг си лега за пръвица с послегьнио муж у живото си.

Напраи неколко крачки напред, като пръво стъпиняше на пръсти, а после на пета, оти й беше отпущена душицата и беше като неродена мома. Добре, ама като се муана у кревато, он леко искръца. Не беше ползван одавна, йоз времето на макье й и баща й.

Пенко въздъъна и се пресегна, та прокара връйовете на пръстенцата си, фини като на некоа манекенка, по стегнатио корем на Галя. Она притрепери. Жаблето пак въздъъна, космите на врато му се наежиа и усети кък и послегьните капки кръв у телото му отодат къде вторичните му полови белези с бесна скорус. Пръстевцете му се разтрепериа от възбуда. Не беше усещал такъва сексуална тръпкя през целио си живот, а, кък ви казах, не е като да немаше опит.

Он усети, че кожяко на Галя Сгодната се е наежил и дръпна завивкята. Кво е ставало поди ньеа цела нош, я нема да казвам. Сакам да пазим личното пространство баш на тиа двамата. И ше го напраим. Имам ли право да говорим за чиста либов у мръснио свет, дека живееме у ньего? Чистата либов е задружнус, кък и чистото приятелство. Да фащам ли фенеро като Диоген Циника или съм достатечно циничен? По акъл мое и да съм млого по-прос, ама по циничнус се ми се види, че почти го настигам тоа елин див за три села...

---

У оня креват, дека преди манку си приказвааме за ньего, Диогене немаше. Немаше и самозвани писатейе като тоа, дека го четете сеги. Имаше само един юрган и две души, дека се беа свръзали у едно. Привлекателните голи тела, дека беа там, ги маанете. Они останаа само обвивка на млого по-длибоки чуства и мисли...

 


Още от дамската седмица:
- "Мария Ромейката", из "Иваил цар"
- "Денка Мандрамуняко", из "Северозападен романь"
- "Бистра Ристо Ботевата", из "Северозападен романь"
"Марикя Зъбавата", из "Северозападен романь"


И да напомним за промоцията: До 8 март всеки две поръчани от книгите на Торлака имат отстъпка -13%. От три книжлета нагоре отстъпката е -17%. Важи както за Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), така и за "Иваил цар".
Поръчва се от Магазина.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

b-14.jpg

Фейсбук

Loading ...