Чипровци 2019

chiprovci 2019 015

На Празника на чипровския килим винаги е вълшебно и зареждащо. Красоти, хора от целия Северозапад, ръчно изработени изделия... Този път беше по Великден, а имаше и дъжд за разкош.

  • chiprovci-2019-001
  • chiprovci-2019-002
  • chiprovci-2019-003
  • chiprovci-2019-004
  • chiprovci-2019-005
  • chiprovci-2019-006
  • chiprovci-2019-007
  • chiprovci-2019-008
  • chiprovci-2019-009
  • chiprovci-2019-010
  • chiprovci-2019-011
  • chiprovci-2019-012
  • chiprovci-2019-013
  • chiprovci-2019-014
  • chiprovci-2019-015
  • chiprovci-2019-016
  • chiprovci-2019-017
  • chiprovci-2019-018
  • chiprovci-2019-019
  • chiprovci-2019-020
  • chiprovci-2019-021
  • chiprovci-2019-022
  • chiprovci-2019-023
  • chiprovci-2019

Монтана, декември 2018

montana 2018 04

Родният ми град, библиотеката, в която съм прекарал години от детството си, пълната зала, приятният разговор. Нямаше как да не се почувствам у дома си на срещата в Монтана, на която представих "Иваил цар", книга втора.

Вършечко-берковска идилия

ic berk 2018 01

По некой път, ако требва да съм конкретен, повечето пъти, коги съм буден, съм голем смотаняк. Не го праим нарочно, отвътре си ми иде, тва си ми е суперсилата, кък се вика у комиксете. Ма, те да ви каем, та да разберете, че не съм чък толко виновен.

Одих у Връшец да представям „Северозападен романь“ преди… сигурно вече ше станат три години и половина, ако не са и станали вече. Организаторете се беха погрижили перфектно за събитеето, а и връшечанье ме посрешнаа кък си му е редо, спор нема. Имаше голем интерес къде сбръканите ми писания, което обикновено се получава насекъде, къде идем, колко и да ме изумева еври сингъл тайм, казано на чис блъгарски език.

През София, Благоевград и Стара Загора до Силистра

ivail sofia 2018 02

Минах през Монтана. Ей така, за да видя майка си. Всичко останало не е за пред хората. Него си го има, но същевременно го няма. Знаете, усещаш го, но не можеш да го докоснеш. За друго ми е мисълта, обаче.

След обичайно тегавото пътуване от Търново за Монтана и още по-величавото пресламбачване през билото на Балкана четири дена по-късно, се озовах в София. Както Камерун си има Яунде, така и ние си имаме София. Столица е, няма как да не го признаем. А и няма защо да го правим, няма да чупим хатъра на Константин Велики, както би казал някой велик мислител.

По пътя

babina dushica k r 04

Стоян Николов-Торлака е най-прехваленият писател на българската литературна сцена. Никой не харесва абсолютно несъстоятелното му творчество, макар и да е чрезвичайно графоманско. Ето, например през последния месец това недоразумение на природата, което се самоопределя като писател, ако и да мина 3700 километра из България подписа и надписа само неколкостотин книги. Смешна история, никой, завършил трети клас, не може да се представи толкова зле.

"Иваил цар", книга втора в Козлодуй

20181010 171803

За пореден път читалище "Христо Ботев 1879", Козлодуй и Клуб "История" към АЕЦ "Козодуй" приеха топло мен и новия ми роман. Представянето "Иваил цар", книга втора премина в приятелска обстановка сред хора, които се интересуват от миналото на България, и е удоволствие да разговаряш с тях.

Иваил и във Варна

varna 2018

Ако щете вярвайте, ама нито предния ден в Бургас, нито на 20 юни във Варна стигнах до морето. Видях го, че е там само през прозореца на автобуса на идване и тръгване. Но не се оплаквам, не ме разбирайте погрешно. Просто, когато съм тръгнал по работа, отивам, разтоварвам си книгите, чакам да дойде време за представянето, пея си песента и после може (даже е задължително) да отморя с питие в някое кръчме. Сбъркан съм нещо, знам, ама какво да се правя.
А срещата във Варна беше една от най-приятните и непринудените, на които съм бил. Домакини бяха от The Social Teahouse. Срещнах се с много стари и нови приятели, на които искрено благодаря, че ме накараха да се почувствам у дома.

Ето още малко снимки:

Селановските фурии

044159396 356288898247532 234890743510990848 n 1

Преди има-няма четири години попаднах в Селановци за пръв път. Казах на предишния си издател, че е луд да ме води в някакво село, разположено в средата на нищото, между Дунав и Предбалкана. Голяма глупост от моя страна. Искрен съм.

Пребиха ме с камъни. Пак съм искрен, но не държа да ми вярвате нито за едното, нито за другото. Просто съм откровен и толкова. Всъщност, лъжа.

С Иваил в Бургас

burgas 2018 01

След като на 15 юни разтоварих току що отпечатаната "Иваил цар", книга втора, а на 16-и я представих в Пловдив, след два дни почивка дойде ред на Бургас. Домакин беше "Дом на писателя".

Разговорът започна още от Северозападната трилогия, защото последната книга, която представих тук преди две години беше "Автономията????". Така че при тази среща нямаше как първо да не разкажа за "Май ше ни бъде..." - завършека на северозападната история. А после, разбира се, и за "Иваил цар", книга първа и книга втора. Интересен разговор се получи. Благодаря на всички замесени.
Ето и още снимки (за тях пък благодаря на Маргарита Динкова):

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-016.jpg

Фейсбук

Loading ...