Александър Петров, Пловдив:

"Новата книга на Торлака е исторически роман – нещо, което от дълго време чакам да напише. Причината е, че силната страна на Стоян е историята. Не само има образованието, но и притежава умението да вниква в историческите извори. Като добавим таланта да пише, получаваме гарантирана епичност. Точно такъв роман е „Иваил цар“ – епичен. Тук не става дума за литературния род „епос“, а за грандиозното усещане за величие, което създава „Иваил цар“. 
Въпреки че е роман за българската история, написан от българин, в него няма и капка шовинизъм. Нашият цар не е най-мъдрият, най-умният и най-смиреният човек на света. Той е груб, див и понякога – жесток. Невинаги ще го харесвате, но винаги ще го уважавате, защото не се влияе от тълпата, не се примирява с мястото, което първоначално му отрежда обърканата територия, наречена Средновековна България. Всяко решение се взима с твърдост и непоклатимата увереност на човек, който знае, че е на този свят, за да остане в историята и никога да не бъде покрит с праха на бъдещите векове. Всяка стъпка се прави без страх от смъртта, а отсъствието му може да ви стресне на моменти.
Иваил е сложен човек, който "говори с Бог", но се държи като езичник; до себе си има хора, които го обичат, но пак се чувства самотен. Понякога ще ви радва, понякога ще ви дразни, както тези, които са ви най-близки. За него се носят противоречиви слухове, но всички са верни и толкова окончателни, че след тях може да се постави точка:

Копеле.
Селянин.
Воин.
Цар."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-016.jpg

Фейсбук

Loading ...