От мястото на събитието

Северозападната трилогия в Габрово, септември 2017

Защо се мотах толкова с текста си за хумористичната Северозападна трилогия в столицата на хумора? Защото тия габровски шегобийци ми надрънкаха едни подаръци, та нямаше как да се начудя.

Добре, пурата Chibao от приятелката ми Мърфи я изпуших с такъв кеф, че все още, като се сетя, и усещам вкуса в дробовете си. Ама любезните домакини от „Дом на хумора и сатирата“ ме разбиха на парчета. Необходимо е да уточня, че сладко не ям под никаква форма, но като се прибрах и погледнах торбичката с подаръци, намерих в нея захарничка...

  • gabrovo-2017-01
  • gabrovo-2017-02
  • gabrovo-2017-03

Имаше една приказка, че дядо Миньо Попа, един от най-щедрите габровски възрожденци, платил да се направи калдъръм от града до Боженците, и, когато отишъл да види свършеното от собствения му джоб, бил бос. Като го попитали, защо носи цървулите си в ръка, той отговорил, че не иска да ги износва излишно, нали не бил пред хора.

  • gabrovo-2017-01

Та, да се върнем на темата – те ме предупредиха, ама аз не схванах. От захарничката излиза лъжичка. Ако те покани габровлия на чай и ти подаде захарничката, съвсем нормално е да се опиташ да си сипеш захар. Ама няма как. Защото тя първо няма капак и второ, лъжичката, която излиза от захарничката, е с дупка на средата. Не направена от домакина, а занаятчийски,производствено, фабрично (нали в българския Манчестър бяхме) е изработена по този начин. Та да не можеш да си загребеш захар през тясната дупка, разположена странично на купичката. Та, близо две седмици се опитвах да сложа захар в чая на децата и все не става.

  • gabrovo-2017-04
  • gabrovo-2017-05

Иначе представянето мина добре. Намерих нови и се видях със стари приятели. Организаторите се бяха постарали, макар и денят да не беше особено подходящ – децата тръгваха на училище на следващия.

Посетете „Дом на хумомра и сатирата“. Няма да останете разочаровани, дори напротив. Нито от екипа, нито от експозициите. Даже и моите книги можете да намерите там.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

veska-ivanova-herakal.jpg

Фейсбук

Loading ...