Паисий – срамно ли е да си българин два века по-късно?

Днес Българската православна църква почита паметта на една от най- значимите личности в по-новата ни история – Паисий Хилендарски. 19 юни също така се приема и като деня, на който светецът, оставил следа във вековете с написването на „История славянобългарская”, изразява покровителството си спрямо българското минало и учените, посветили живота си на него – историците.

Странен народ сме ние, българите…

Странен народ сме ние, българите… Имаме си свети Иван Рилски, патриарх Евтимий, цели двама свети Георги Софийски, Паисий, Софроний, та ако щеш Иларион Макариополски, а кръщаваме Катедралния храм в центъра на столицата си на Александър Невски. Да, признателност към руснаците и император Александър II. Твърде сериозна при това…

Да беше си направил някой от тогавашните ни управници труда да прочете малко повече от първите два абзаца в главата за делата на Александър Невски в руската история. Може би щеше да разбере, че след бляскавите си победи над шведите и Тевтонския орден (когато е само на двадесетина години) при Нева и Чудското езеро, до края на живота си князът проява решителност само по време на заговорите срещу брат си Андрей и честите пътувания до столицата на Златната орда, за да предава собственоръчно събрания от сънародниците си васален данък…

Леле, какви избори се задават... Да въведем лотарокрация!

Вчера бе обнародвана декларация за учредяване на политическа партия „Движение България на гражданите”. Никой не може да отрече на госпожа Меглена Кунева и съмишлениците й, че са успели да напишат една страхотна програма. Убедете се сами – „Декларация за учредяване на ПП „България на гражданите”. Никой обаче не може и да накара мислещите сред нас, граждани или селяни на България, да не изпаднем в безумна ярост от поредното дежавю.

Искам да приличам на ариец, доктор Енчев!

Андерш Беринг Брайвик, норвежецът, който на 22 юли миналата година стресна целия свят с убийството на 69 човека на остров Ютьоя и на още осем в Осло, си направил пластична операция на носа, за да изглежда „по-арийски”. Според показанията на един от бившите си приятели серийният убиец си слагал пудра и се притеснявал за това как стои косата му, целейки да докара външния си вид по-близък до класическия за представител на „привилегированата раса”.

Задължително, простаци!!!!

1. В нашата страна, членка на Европейския съюз, трябва да е задължително да се ходи на детска градина от 4-годишна възраст. Не си мислете, че това е нарушаване на правата ви. Защото не е.

Няма нищо по-добро от това малките ви, весели и палави дечица да бъдат вкарани в правия път колкото се може по-рано. Ще кажете „Но ние имаме право да запазим свободата на децата си възможно най-дълго, за да изживеят най-незабравимите години в живота си”.

Ще се срути, няма да се срути...

Шотландците имат поверие, според което всеки човек трябва да казва молитва преди и след преминаването си по мост. Преди – за да изрази благодарността и уважението си към този, който е построил съоръжението, а след – с цел да осигури безпрепятствено пресичане на реката на тези, които идват след него. Разбира се, традицията е част от безвъзвратно отминали времена и едва ли в момента някой я спазва. Освен може би членовете на клубовете за съхраняване на келтските обичаи...

Доброволци ще търсят пушачи по заведенията… Боже, колко мъка има по тоя свят!

Доста дълго време се въздържах да коментирам забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Първо, защото съм пристрастен, разбирай пушач. Второ, защото не мисля, че е необходимо да казвам за хиляден път мнението си, че след като някой използва сила или рестрикции, за да наложи волята си по даден въпрос, значи въпросната воля направо не струва и не може да издържи елементарна критика. И трето, защото не мога или по-скоро не искам да говоря по тази тема, без да използвам обиди и лични нападки.

Залезът на доминиращата раса (част 3)

Някой би казал, че ние изобщо не сме част от никаква доминираща раса и нямаме място в текст с подобно заглавие. И това би било типично по нашенски. Всякакви доказани и недоказани капацитети се изказват по медиите, умувайки по темата „какво пречи на нас, българите, да сме щастливи и богати в собствената си държава?”. „Завистта”, казват едни. „Мързелът”, твърдят други. „Отчуждението”, намесват се трети.