Гълъбин Боевски - пътят към кокаина е постлан с допинг

В България често говорим за това колко безотговорно се отнася държавата с хората, които прославят името й по целия свят. Независимо дали са творци, учени или спортисти... След като вече не са способни да дават това, което някога са давали по международните форуми, те биват забравени от всички институции, майката родина се превръща в мащеха и ги оставя да живеят в мизерия, захвърлени някъде в ъгъла. Едва ли има нужда да ви давам примери, те са стотици и голяма част от медиите ни затрупват с тях...

Извинявай, отче, не ти прощавам!

Извинявай, отче, но не ти прощавам! Учиш, че всичко се прощава, че само Господ има право да съди, но въпреки това аз не ти прощавам... Защото също така учиш, че да обичаш ближния си е висша благодат, а се оказва, че ти обичаш ближните си колкото Каин е обичал Авел. Или дори по-малко, защото Каин поне си е мислел, че има причина да посегне на брат си. Ти си посягал на братята си с ясното съзнание, че го правиш само и единствено за лична изгода. А всичко, което сам проповядваш, показва, че това, което ти е изгодно, в никакъв случай не е богоугодно.

Ние, богатите българи с големи банкови влогове

Кой казва, че в България имало дефицит на водачи, които да вдъхновят народа и да му дадат духовни сили, за да се пребори с кризата и да стъпи здраво на пътя към благоденствието? Който и да го казва, а съм чувал много хора да го правят, не е прав и трябва да се засрами. За да не изглеждам голословен, ще дам пример със себе си. Наскоро аз лично се почувствах изключително мотивиран да се развивам и да направя всичко, за да постигна това, което ми се струваше почти невъзможно - да си направя банков влог. И цялото това въодушевление дължа безспорно на един-единствен човек - големия гуру на нашето съвремие, министър-председателя Бойко Борисов.
Оказа се, че години наред съм живял в тотална заблуда. И то защото гледам от собствената си камбанарийка и съдя за света по себе си и приятелите си. Мислех си аз до преди два-три дни, че банковият влог е нещо като снежния човек йети - всички сме чували за него, голяма част от нас вярват, че съществува, но малцина са избраните, които са го виждали или поне си въобразяват, че са го виждали. В приятелското ми обкръжение - все хора около тридесетте, произхождащи от така наречената "средна класа", което в България май значи да можеш да си позволиш да ядеш три пъти дневно, за банков влог досега и думица не е ставало. Както вероятно и вие, и аз познавам всякакви образи - семейства с деца, семейства без деца, несемейни двойки, свободни елементи, но си мислех, че всички сме обединени от ежемесечното си поклонение в храма на бог Кредит, където оставяме съвсем "не"волните си жертвоприношения.

Яростният лай на варненските кучета спря предприемаческия керван в Морската градина

Ето, че можело! След като години наред по-голямата и по-примирена част от българския народ повтаряше като някаква мантра, че няма никакъв смисъл да се протестира, защото управляващите и едрият капитал са се сраснали и си правят каквото поискат, само за няколко седмици се оказа, че смисъл има. И то голям!

Представителите на финансовия каймак, които си развяваха байраците както искат толкова много време, получиха два звучни шамара, без да имат възможност да се опомнят помежду им. Изненадата от неочаквания яростен отпор срещу маститите им интереси ги стресна и принуди да скрият зад гърба си чертежите, на които зелените площи са задраскани и на тяхно място се мъдрят сиви лифтове, комплекси, увеселителни паркове…