Ела тука, нема да те бием…

Имаше един лаф, че като деца това била ребликата от устата на възрастните, която ни карала да изпадаме в най-висша форма на ужас. Абе, да си пикаме у гащите с две думи.

Не знам за вас, но при мен не беше точно така. Не, че не съм бит, бит съм и още как. Но винаги имаше защо. С ясно съзнание осъзнавах, че като направя еди какво си, само ще ме сгълчат. Като прекаля малко повечко, ще отнеса сериозна караница. Но, когато свърша грандиозна дивотия, неминуемо ще ми изтупат пепелта от задника.

Ово йе стандарт!

Ебем ти и браншовите организации, ебем ти и местните администрации, ебем ти и регулаторните органи, ебем ти и главнио прокуратор, KletamajkaBalqariio! Професор Юлиан Вучков за едно е прав. И аз „Гледам и не вярвам на ушите си“.

Хора, вие осъзнавате ли наистина в каква държава живеем? Да оставим настрани сериозните геостратегически, политически и икономически теми, те не са предмет на този текст. Нека насочим погледа си в други посоки, за да видим дали можем да повярваме на… ушите си.

Не панаир, а панаирджийница

ndk 2017 05 15 a

Ако трябваше да напиша всичко, което ми мина през главата за последните няколко дни, този текст щеше да се получи приблизително сто хиляди думи. Най-малко. Абсолютно невъзможно е да бъдат предадени чрез инструментите на словото всички емоции, мисли и съждения, които човъркат съзнанието на човек, като следствие от случващото се на най-голямото пролетно книжно събитие в България, наречено без всякакво основание Пролетен базар на книгата.

Mama said…

Мама винаги се е грижила за мен. Тя се опитваше, и продължава да се опитва, да съм добре. Нахранен, облечен и сравнително трезвен. Винаги го е правила, без да иска нищо от мен. Като всяка майка. Освен:

Стокиране по изгрев, стокиране по залез

Искам да си призная честно, че първото нещо, което ми се наби на очи в обяснението на Мария Габриел и ме подразни в чисто личен план беше именно шибаното стокиране. „…просто имах нужда наистина от помещение, в което да си стокирам част от нещата”. Добре бе, мама му стара, затова ли те пратихме евродепутат? Кажи си го на чист български. Чисто и просто твърдиш, че използваш огромен общински апартамент със супер гъзарско разположение за склад. Какво толкова го увърташ? Да, гадничко звучи, че Общината е ощетена заради разликата в реалната цена и това, което си плащала, още по-гадничко е, ако се поставиш на мястото на някой редови софиянец с четиричленно семейство и гарсониера, но, както е казал поетът „да го духат бедните“.

Каварна! Хайде, всички ръце горе!

Този текст наистина не знам как да го започна, признавам си честно. Може би трябва да стартирам с 20 юли 1891 година, когато на Бузлуджа, иначе много красив и панорамен връх, се събират основателите на Българската комунистическа партия. Или пък да дам някои сведения за 16 април, в оная пролет на 1925-а, когато се състои най-кървавата терористична акция на територията на Европа.

Ами, не, чичо Валери, не става!

Чичо Валери (да ме извинява за фамилиарността, но не мога да се сдържа, защото го чувствам близък) оня ден разпростря замечательната си програма за развитие на туризма, икономиката и демографията. Чичо Валери може и да е пич за близките си, не знам и не искам да знам. Само че чичо Валери не е човекът, на когото трябва да разчитаме за каквото и да било по тези иначе изключително важни за развитието (или поне оцеляването на командно дишане) на страната ни насоки.

Живко Тодоров и „Бедечка“ - светъл лъч или поредна греда?

Живко Тодоров е на трийсет и пет. Тренирал е футбол и хич не се е справял зле. Меко казано, поне според думите на очевидци. Сега, че не е станал Божинката или Малката перука, факт. Но, може и за добро да е, защото това пък му е позволило да завърши езиковата в Зарата с английски и немски, а после и Европейстика в Софийския, вместо да замени спортния хъс с НиЛо и Алиска. През 2009-а младият и амбициозен Живко Тодоров става депутат, а две години по-късно вече е кмет на един от най-големите, богати и пълни с дух градове в България, какъвто Стара Загора несъмнено е.

Мисловен и поведенчески преди румънския модел са нужни…

Румънски модел, та румънски модел… Моделът на законодателството и разделението на властите в модерния свят е Roma-нски. Не румънците, а римляните са го измислили.

Той не е от вчера и по него работят всички държавни образувания, към които се стремим да се причислим. Поне на думи, де. А и, трябва да признаем, че и те работят по този модел с променлив успех, защото абсолютна справедливост и върховенство на закона няма никъде по света. Не е имало, няма и няма да има, заложено е не в несъвършенството на законите, а в човешката природа. Но, за сметка на това, поне съществува ясна воля, точни правила и строги наказания за неспазването им. Това води до конкретни резултати. По-малко показна престъпност, по-ниски нива на корупционни практики, повече спокойствие за нормалните хора.

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

5 knigi

Новата "Иваил цар", книга втора, заедно с книга първа и със Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...") може да си поръчате за 67 лв. вместо на редовната цена 73 лв. за петте книги.

Ако пък искате да прочетете само един от Иваиловците плюс трите части на Северозападната трилогия, общата цена е 53 вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

И нека свободното тъ(р)гуване започне сега!

papki

Не можах да схвана каква е тая цялата драма покрай Търговския регистър. Не можело по електронен път, пък не можело и на гише… И какво пък, та сте се развикали из всички социални мрежи, където все още не сте блокирани?

Вижте, в България пенсионерите не са малка част от населението. Същото важи и за „трайно безработните“, както обикновено наричаме маргиналите, клошпънковете, ДС агентите, децата и внуците им. И в държавната администрация хич не работят малко хора, съгласете се.

Прочети още...

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

a-8.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...