СеверозападО – моя геноцидирана любов

Само да кажа нещо, преди да започна направо по темата. Винаги съм давал един пример като ония лайнари от политическата класа започнат да се пенят по всички „свободни“ медии какво чутовно страшилище е икономическият ни ръст. Сега сме били на първо място в Европа, видиш ли…

Представете си себе си. Представете си и Майкъл Фелпс. Ако хипотетично вие и той прекарвате по два часа на ден в басейна, тренирайки усилено, кой ще има по-голям ръст? Майкъл Фелпс я свали една-две стотни от върховото си постижение, я не, а вие ще отмятате по десетина секунди на ден, без и кой знае колко зор да си давате. Та така. Като тръгваме от кота нула, може и да имаме един от най-добрите икономически ръстове в Европа, макар че, оглеждайки се какво се случва по терминалите, ми е силно съмнително. Мен обаче кръвчицата си ме дърпа северозападно, та мисля да оставя икономическия ръст за друг път.

Всичко по статистика е ясно. Най-бедният административен район в Европейския съюз. Това хубаво, колкото и да не е хубаво. Най-бързо обезлюдяващият регион на България – само за трийсетина години населението на трите области Видин, Враца и Монтана е намаляло приблизително с 1/3, продължителността на живота е умопомрачително по-ниска от софийската например, а средната възраст е „аз съм старец, а ти си в предпенсионна възраст“. Циганизацията и маргинализацията вървят ръка за ръка, а едни ценкочоковци и искрафидосовци (само като емблематични примери ги давам; много са такива; във всяко едно населено място) минават като с брана и обират всичко до последния залък по чисто комунистическо-феодален почин.

За да живееш там трябва да имаш яко дупе и да изповядваш северозападния светоглед. „Един път да умрем, та да се родим!“. Централната власт, без значение от коя партия, че те много се изредиха, ама все са си на БКП-то метастази, винаги предизборно заявява гръмко, че ще отпусне я половин, я един, я милиард и половина за Северозапада. И хората се надяват и тях да ги огрее. Защото северозападните мъже и жени може и да не дават вид на най-изтънчените хора на планетата, но това е само на прима виста. По-сърдечни, непреклонни и прями човеци едва ли обитават което и да е местенце на „българското землище“, както се казваше някога.

Копелетата от централната власт, правителство след правителство, не отпускат пари за основните нужди на Северозапада, макар и той да си внася данъците в бюджета. Няма пътища, няма училища, няма здравни заведения… а, всъщност, има няколко кретащи, но най-качествената болница в региона, тази във Враца, нещо щели да я закриват, ако Буда (забележете!) не беше извадил някакви пари, за да се изяви отново като месия. Не от джоба си, от хазната, дето имала два милиарда излишък, видиш ли, но по сталински почин той се изкарва благодетеля. В държава, чиито институции са формирани по модела на Съветите, иди си говори, че образованието и здравеопазването са основен приоритет на всяко развито общество. Няма такова нещо. Номенклатурчикът дава, ако е на кеф иначе се лашкайте в майката и толкова!

Та така. Имаше едно време една песен на Modern Talking, която се казваше No face, no name, no number. Ако перифразираме посеверозападному, рефренът би бил No roads, no job, no future.

И на фона на всичко това попиканите ни медии, които се сетили да протестират заради липсата на свободно слово, след като самите те лизаха дирниците на политиците и олигарсите десетилетия наред и си повикаха каквото им се обади, решили да пишат дружно, че младежите в Северозапада били най-мързеливи в България. На тази тема съм особено чувствителен, защото знам на какво са способни голяма част от северозападните ми приятели, само да имат дори и минимални условия, за да се реализират. Трудят се здраво, свикнали са на лишения, стискат зъби и често се доказват безпрекословно, стига да попаднат в правилната среда. Което най-често се случва в София или има за изходна точка терминалите на летището й.

Най-мързеливите ли? Няма как да не си мързелив, когато цялото населено място, в което живееш, е окупирано от двама трима дерибеи и, ако се хванеш на работа, то ще е с връзки и за 300-400 лева. А, и ако си мъж след работния ден ще бачкаш безплатно по ремонта на къщата (например) на шефа си, а, ако си жена, да му духаш преди аванс и заплата. Не се майтапя, знам десетки подобни случаи.

Не е мързел, геноцид е. Отявлен геноцид спрямо Северозапада. Не само там, и други региони са съзнателно маргинализирани от жълтите павета, но в момента се концентрирам само върху родния си край, защото наглите журналета измислиха с него да си пълнят новинарските емисии, само и само да не пишат за ЦУМ-гейт, кумгейт, препоръките на Европейската комисия за корупцията и правосъдието ни и какво ли още не.

Отдавна придобивам усещането, че протестиращите срещу липсата на свобода на словото медии са в заговор с централната власт и целят всячески да отклоняват прицела на общественото недоволство, да разцепват, късат на парчета и разводняват справедливия гняв на хората срещу безхаберието, лакомията и некадърността на институциите, превърнали се чисто и просто  маша на партийните хранилки.

Не, младежите в Северозапада не са най-мързеливи. Напротив, когато се родиш и израснеш в бедност, ставаш работлив. Да, понякога до затъпяване, но няма как да не се научиш на труд. Животът ти зависи от това.

И, ако имаш нужните условия и мотивация, работиш здраво. Няма на кого да разчиташ, а и си свикнал, че дори и най-малките възможности в живота са краткотрайни, колкото и да се стараеш. Никога не можеш да се отървеш от тягостното усещане, че нещо ще се случи, както казва в заглавието на една от книгите си Джоузеф Хелър, авторът на „Параграф 22“ Джоузеф Хелър. Знаеш, че каквото и да е то, няма да е за добро. Така си свикнал, този начин на мислене е попил във всяка пора на кожата ти още от пелените.

Нещо ще се случи, тъпанари от редакциите и самодоволни копелета от жълтите павета. Колкото и да сме мързеливи в Северозапада и навсякъде настрани от столицата, магистралите за Южното Черноморие и Гърция, където хвърляте ресурсите, които не откраднете, нещо ще се случи. И тогава дупе да ви е яко…

 


Статията е публикувана в Биволъ

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

radoslav-tsviatkov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...