Всички parlez-vous полинезийски

makron borisov

Да, Големият господар на малките магнолии е пълен тъпанар, но това не е никаква новина. Със селяндурски (не селски) подход към ситуацията. Едно време баба ми казваше „силен ветър и прост човек спирка немат“. По-късно съм го чувал и от други хора, но в нейно изпълнение съм го запомнил най-цветисто.

Банкенският бек може и да отнесе много критики за посрещането на Макрон, но не може да му се отрече едно: вярва си. Има самочувствие до небесата и комуникира с всички на собствен език. „Всички парле ву франсе“ е нещо си там в ъгъла, дето сега медиите го изкараха на показ, за да прикрият с парцалче други, много по-гноясали рани на политиЗЕТАТА ни (не знам френски, така ми звучи; щом той може да е неграмотен и да ги раздава умнотиите, аз защо пък да не мога? Вярно, не са ме целували и зироу папи по главата, ама търпя).

Помните ли, когато екзалтираното журналистическо общество го чакаше пред колата, а фоторепортерите вкупом го щракаха, докато Той трябваше да реже някаква лентичка? Преди пет-шест години беше, не помня точно и къде. Не ме и интересува, защото симптомът не е болестта. Пожарникарят-слънце си чете съсредоточено, макар и на отворена врата, под „светлините на прожекторите“. Всички го чакат търпеливо, а той слиза с оная мутра, дето значи приблизително „Аз имам суперсила, не ми се пречкайте, само ме обожавайте“.

Тогава една журналистка попита Светилото какво чете и той отговори, че натЕга на разговорник, та да научи инглиша. Добре де, да кажем, че в това няма нищо лошо. И аз нямам никаква представа от мандарин, пък имам добър приятел в Китай. Нищо срамно в това, на света има десетки хиляди езици, диалекти и наречия, няма как да ги знаем всички.

Тънката червена линия обаче, види ми се, минава там, където аз на мандарин не се опитвам да приказвам, а премиерът ни учи от разговорник, с който криво-ляво можеш да се оправиш в ресторант, английски, най-разпространения след мандарина език на света, пък оня ден със завидно самочувствие целува, прегръща мусю и мадам Макрон, метна на втората един букет в ръцете, без и думичка да обели, и се почна.

Според мислещата част от света би било недопустимо да си близо две декади в най-високите етажи на властта и да не се постараеш поне някой чужд език да научиш. Не, че и български артикулира както подобава на държавен лидер, но това е друга тема. Проблемът обаче е друг и той е основополагащ.

В Банкя и в Говежда, защото и аз съм селянин по произход, макар и гражданин по местожителство, можеш да се държиш съобразно нормите на микрообществото, което обитаваш. Има си негласни правила, някой се съобразява с тях, друг – не. Няма драма. Микросоцимът се саморегулира и няма представителни функции. Той не е лицето на страната ни, а и не е на държавна издръжка. Когато Баце си намества сателитната чиния на покрива или аз изкрещя „Ебаньеее!“, това си е наша работа. Свършили сме си добре работата (според собствените си критерии) и сме рекли да го удариме на уволнявка.

Когато обаче станеш шибан държавник е друго. Тогава ти не си Баце, а си премиерът на Република България и нито „Ебаньеее!“, нито „Всички парле ву франсе“ не можеш да казваш. Поне не и пред хора, макар че в Банкя и в тоалетната не става, че Цеци надава едно ухо.

Ти дължиш известни неща на работодателите си, тоест, на нас. Част от тях са свързани със спазването на протокола. Да метнеш букет в ръцете на първата дама на втората по големина икономика в Европейския съюз, да говориш френски като Безухия от „Винету“ – английски, на президента на същата тази страна, да ги мляскаш като Брежнев – Хонекер… Айде, де! Спри се малко!

Щото после малкото хора с много разсъдък в главите си, останали на територията, с право питат с какво право иначе симпатичния младеж Макрон обикаля цяла Източна Европа и иска не да възстанови, а да затвърди неоколониализма. Няма право да го иска, но има основание да го прави. Защото се среща с туземен вожд, който му вади копие с обгорен на огъня връх срещу топовете на Бастилията. Тъжно, но факт. С това разполагаме като политически елит (by Цец Кацачева), тоя кОр ще ядем. Au revoir! Опа… Оревоар!

 


Текстът е публикуван в Биволъ

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

viktor-savakov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...