Мълчанието е злато

Стара робска, опа, българска, поговорка

Кво стана бе, другари журналисти!? Май нещо започнахте да издишате откъм опорни точки, въпреки безсъмнената си креативност в тази посока. Дори и вие не можете да удържите на натиска на здравия разум, който все по-осезаемо се заражда в доскоро осиротелите главици на българския народ. И изпаднахте в паника, та заменихте добрите си стари тезиси с истерични крясъци по адрес на шепата медии, все още разпознаващи призванието в това да отразяват обективно истински значимите за обществото събития и да го алармират при евентуални своеволия от служителите му, така склонни да се замозабравят и да се самоназначават за дерибеи.

Вече няколко седмици минаха от едни безпрецедентни избори, организирани въз основата на златния принцип на Андрей Ляпчев „Со кротце, со благо и со малко кютек“. Тук-таме се прокрадне по някоя дума между редовете.

Властта се тресе и заради записите на какините разговори, изнесени от колегите ми в „Биволъ“. Разговори, показващи не само това, което всички мислещи хора в България знаят, а имено че съдебната ни система е по-извратена от Владо Кузов, но и че състояния като разделение на властите, морал, отговорност пред обществото, достойнство, справедливост, законност, възмездие са толкова налични във висшите етажи на властта у нас, колкото и девствеността на произволно избрана певачка от „Пайнер“. Пак мълчание.

Вие, драги журналета, през цялото време следвате директивите и услужливо сте си заровили главите в пясъка за истински важните неща за нашето общество, към което имате и морален, и професионален дълг. Голяма битка водите, за да скриете слона в стаята зад псевдоновини, но за ваш ужас май тоя път няма да ви е толкова лесно. Дали защото скандалите са прекалено големи поради самозабравянето на господарите ви, дали защото хората в България наистина лека полека започнаха да проглеждат. Може би и заради двете.

Каква информационна стойност имат панаирите на малкия русофилски Хитлер и на природното недоразумение, което напоследък му се води дясна ръка, в сравнение с това, че целокупната политическа, съдебна и олигархистична система в страната се тресе от безкраен низ от не просто скандали, а системни грешки? На кой здравомислещ човек не му е ясно, че докато те се замазват с козметични ремонти кризите  в икономическата, демографската, образователната, правосъдната, медицинската сфери и изобщо в държавността ще расте лавинообразно?

И ето, излизат записи на наистина скандални разговори между двама висши магистрати. Не ме интересува това, че някой си самозабравил се им вика „две жени“ или „каки“. Още по-малко ме интересува дали са законни или незаконни. А вие със зъби и нокти се опитвате да поставите фокуса именно там. Единственото, което е важно за мен в случая, в качеството ми на български гражданин, е дали записите са автентични. А всички факти показват, че те са. И разкриват една стряскаща картина на самодоволство и незачитане на никаква законност именно от срана на системата, която трябва да гръбнакът на същата тази законност.

Във всяка нормална страна с гражданско общество и един от основните двигатели за създаването му, обективни и неподкупни медии, такъв скандал във висшите кръгове на властта би довел до поголовни отставки, незабавни реформи из дъно и лавина от протести. Да, но родните журналя за пореден път показаха продажността си в услуга на статуквото. Вместо да впрегнат всички усилия и информационни канали, с които разполагат, за да достигнат до същината на аферата, те какво направиха?

Напънаха се колкото могат, за да отклоняват вниманието към абсолютно маловажни и дори безсмислени скандали и скандалчета, новини и новинки. Но още по-долното им начинание беше друго. Не застанаха от колегите от „Биволъ“, за да покажат поне рехава журналистическа етика. Напротив, поставиха всичките си долни инстинкти и първична злоба в услуга на измислянето на всевъзможни откровено тъпи обвинения, клюки и тотално безсмислени и безпочвени клевети срещу редакцията ни. По стара традиция повечето от тях бяха на личностна основа и нямаха никаква връзка с професионализма, то се знае. Само и само ако може да се отклони колкото се може по-голяма част от вниманието от истински важните за обществото и самото бъдеще на държавността ни теми.

Да, но западните медии и институции не се хващат на подобни хватки. Те не се страхуват да показват на хората фактите и да ги наричат с истинските им имена. Затова и много от тях оцениха „по достойнство“ важността на изнесената от „Биволъ“ информация и й отделиха подобаващо внимание. Това е лакмусът. Ако живеехме преди десетилетие-две, недраги български журналя, можеше и да потулите нещата, за да сте от полза на господарите си и да получите някое кокалче и погалване по врата. Живеем в епохата на Интернет, колкото и да не ви харесва това.

Грозната за вас и прекрасната за нас като общество истина е, че информация се прикрива все по-трудно и кукловодите ви ще трябва да спазват правилата и законността, ако искат да запазят топлите си кресла. Няма как да ги потулвате вечно. Можете само да правите така, че това змийско гнездо, което представлява българската медийна среда, да се срива все по-главоломно в класациите за свобода на словото. В това отнешение се справяте отлично, никой не може да ви го отрече…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

koleda-06-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...