О, комунизъм, ти поспри!

Явно и тази седмица няма да излезем от дългата, черна като пушека на уазка, спирала на иначе светлото ни комунистическо минало. Няма да изучаваме престъпленията му в училище, децата ни ще стоят в неведение за  лагерите, в които са потъпкани хиляди човешки съдби, за затворите, в които без съд и присъда са избити хладнокръвно стотици невинни. Само защото са се осмелили да изкажат мнение, различно от това на Партията – кърмилница…

Няма да научат децата ни и за хилядите застреляни по границите ни хора, опитващи се с риск за живота си доброволно да се откажат от великите привилегии на това да си поданик на БКП и жител на Народна република България. Ще си останат в неведение за смазващата цензура, за печатите на бедрата на момичетата, пременили се с полички над коляното, за това как се тичаше от единия край на града до другия, защото били пуснали някоя дефицитна стока…

Няма да знаят и че прадядо ми, прекарал десетилетия в Канада, строейки железницата, се е върнал два пъти оттам, за да участва като доброволец в Балканските и Първата световна война, купил със спестяванията си гори и стада и заживял като порядъчен селянин, докато на 8-и септември най-големият пройдоха на поречието не излязъл в Балкана, за да се върне на 9-и като ликуващ борец срещу фашизЪма. Разбира се, само няколко години след 44-а, дядо ми бил лишен от всичко, което притежавал. А същият този пройдоха си заживял царската.

Не биха могли да знаят и за една голяма красавица от градчето Х, на която политкомисарят хвърлил око и си ѝ поискал. Тя отказала. След няколко седмици мъжът ѝ бил изпратен в Белене, а тя – брутално изнасилена. Съпруга убили за нула време, а тя се хвърлила от моста още в нощта след насилствения полов акт.

Няма да знаят и как един съсед си купи запорожец, а друг съсед писа донос до него, че имал незаконно придобито имущество. За 45 дена в ареста първият съсед се върна с напълно побеляла коса, нищо че едва минаваше тридесетте и възстанови 8,50 лева, които му били надчислили по грешка преди десетина години. Само това открило обстойното разследване. В резултат на изтезанията и униженията, на които е бил подложен той изкрета още няколко години и си замина. Що се отнася до втория съсед, той си е жив… Примери хиляди, може би стотици хиляди…

Защо ли им е да знаят за тия ужаси? Отговорът е прост. Един от преподавателите ми, когато следвах История, казваше, че това, което помни баба ти, не е история, а политика. Именно затова и трябва учениците да научат какво се е случвало с предците им. За да проумеят какъв е генезисът на пълния абсурд, в който живеем днес. Да си дадат много отговори на на пръв поглед простички въпроси.

„Откъде дойдоха политиците и богатите след 1989 година?“; „Защо правилата важат за едни, а за други – не?“; „Как така в нормалните страни до високи постове във властта и бизнеса се издигат можещите, образованите и упоритите, а тук само жалки посмешища?“.

Биха разбрали кристално ясно, че отговорът е един и той се крие именно в престъпленията на комунистическата власт, които продължават и до ден днешен. Впрочем, тези, които имат буден ум и си задават подобни въпроси и сега ще намерят начин да прочетат, разсъдят, да си направят изводи.

Функцията на това да се признаят най-после издевателствата на комунизма със закон и да се изучават в училища е друга. Никога няма да преживеем катарзис (не като на КОЙ) и да продължим напред, без да го направим. Заравяме си главата в пясъка като щрауса. Ама той не може да се движи в правилната посока със заровена глава, нали?

Смисълът е, че хората ще бъдат по-информирани и няма да позволят на някакви нагрухтели се и самозабравили се властимащи да си мълчат за трагедия от ранга на Чернобил и косвено да обрекат хиляди хора на бавна и мъчителна смърт. Смисълът е в истината. Щом я има, значи трябва да е на показ, колкото и грозна да е. И децата имат право да я знаят. Не ми пука, че нИкой си ме убеждава пред камерата, че нищо, че не е в закона, изучаването на престъпленията на комунизма ще е факт в най-скоро време. Вие Конституцията не спазвате, пък камо ли думата си.

И за завършек. Като казах „деца“ и „Конституция“, се сетих за нещо друго. Знаете ли, че правото на децата на образование е гарантирано от Конституцията? На всички деца, които са граждани на Република България. Без изключение. Е, децата от велинградските села Цветино, Магерово и Абланица нямат това право. По-точно, имат го, но при нечовешки условия. Возят ги до най-близкото училище с ван. Дотук нищо лошо, но те са дванадесет!

Някои от тях пътуват в багажника. Натъпкани като чували с картофи, както спучливо метафоризира един от бащите. Родителите били принудени дори да наемат частни автомобили, за да закарат децата им до заветното школо. Представете си какви доходи имат българомохамеданите в този беден край. На фона на ширещата се антималцинствена пропаганда, примерът на хората от тези три села е заразителен. Късат си от залъка, търпят унижението да гледат децата си наблъскани като кокошки в клетка само и само да ги образоват. Иначе работят и плащат данъци, както всички ние.

А държавата нехае и нарушава конституционните права на децата им. Те търпят, но тяхното търпение е оправдано. Искат да осигурят образование и по-добро бъдеще на децата си. И ние, всички жители на България търпим. Търпим политиците ни да се правят на приятно разсеяни за истината за близкото минало на страната ни. Нашето търпение не е оправдано. То е позорно…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

veska-ivanova-herakal.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...