По идолите им ще ги познаете...

Нямам представа от колко време се чудя защо страната ни, народът ни, са на това дередже. Май откакто съм сравнително съзнателна личност. Постоянно си повтарях, че имаме ресурси за селско стопанство, туризъм, високи технологии, умни сме, работливи сме, а сме бедни като църковни мишки и се мъчим да свържем двата края. Но в един момент ми светна пред очите. Все едно някой ме шибна с юмрук. Все едно ме тресна локомотив, барабар с товарните вагони. Челно. Вие преценете за себе си дали съм прав.

Чисто и просто ние хич не сме умни, объркал съм се бил. Ние сме народ, в който преобладават търапарите. Ама не обикновени тъпанари, а такива, които биха могли да завършат висше образование по тъпанарство, ако имаше такава смециалност. Всъщност, нищо чудно скоро да създадат такава в някой „свободен“ университет.

Какво имам предвид ли? „Героите на нашето време“ от няколко века насам са предимно разбойници, изедници и нехранимайковци. Неслучайно казвам „героите на нашето време“. Защото истинските великани на духа и делото като Пайсий, Левский и Ботйов ние почваме да тачим едва след като ги предадем, убием или оставим да умрат в мизерия.

За сметка на това приживе обожествяваме най-големите изверги, които ни се появят в полезрението. Знаете ли кой е Марко Мърнявчевич? Ще ви улесня. Народните ни песни са пълни с величаене на светлата му личност и това как бил освобождавал три синджира роби, бил изтребвал турците, бил не знам какво си велико дело направил. Марко Мърнявчевич е истинското име на нашето величие Крали Марко.

Това чутовно създание на фолклора всъщност е било през целия си живот васал на Османската империя и е допринесло с всички сили за завладяването на Балканския полуостров. Слава богу, Мирча Стария, влашки воевода, му разкатава фамилията през 1395 година при Ровине и Марко заживява само в легендите.

Какво общо има Крали Марко със сегашното състояние на държавата ни ли? Много. Нали съм си историк и по призвание, и по образование, та мога да ви споделя от достоверни източници, че нашия народ от векове превъзнася неправилните хора. Знаете ли каква е съдбата на братята Евлоги и Христо Георгиеви, дали огромна за времето си сума за създаването на Софийския университет и за ред други обществено полезни инициативи? А на един от най-добрите икономисти за времето си Атанас Буров? Ако не знаете, лесно е да научите. Нерадостна е, за съжаление.

За хайдутите обаче сте чували, няма съмнение. Да, част от тях са се борили за идеали, срещу потисници, за да отмъстят за несправедливости, но повечето са били чисто и просто непрокопсаници, които искат да грабят и да си карат кефа. Моят именяк (в Северозапада рядко използваме турцизми, каквато дума е „адаш“) Индже войвода е показателен пример за това, нищо че се води кърджалия. Въпреки жестокостта и безчовечността си Индже Стоян също е увековечен от народа ни, макар да не е направил нищо за него.

И приказката си продължава по същия начин. Издигаме на пиедестала само утрепки, изедници и недоразумения на природата. Как иначе да си обясним „великите“ партизани? Същият модел като на онази част от хайдутското движение, която не се е борила за освобождение или справедливост, а просто е мародерствала.

Едни симпатяги излизат в Балкана за няколко дни, основното им занимание е да ограбват пастирите, а кура ми Янко от Правец и други негови „друзя“ се крият от властта при верни сподвижници, макар че тя не ги търси. Защото те реално не правят нищо смислено, пък камо ли опасно. Те са посредствени и мързеливи нагаждачи, провеждащи интересите на друга държава, могъщата червена империя, в суверенната ни родина. Такива си избираме ние за герои. Затова и ще страдаме. Защото от кура ми Янко България е управлявал повече само цар Петър I.

Не знам как, но в гените на народа ни през последните няколко века се е втъкал синдромът на посредствеността и идОлогизирането й. Как да си обясним по друг начин, че когато най-после се освободихме от кура ми Янко от Правец и кликата му… върнахме същите нещастници на власт?

Как да осмислим фаворизирането на всякакви идиоти, дето карат джипове, носят дебели ланци, млатят хора с бухалки и хвърлят салфетки по чалготеките? Те не са ли съвременните хайдуци и партизани? И по стара народна традиция минават за каймака на обществото, а всички им се възхищават, защото чукат силиконови, перхидролени кифли и се нагаждат правилно към ветровете на промяната. Буквални или метафорично силиконови, перхидролени кифли…

Как да си обясним, че си избираме за управници бивши бодигардове, пожарникари, доносници и мутри, които са прочели една-единствена книга и всичките им качества се свеждат до това да ходят наперено, да говорят мъжествено и да режат лентички? Докато си избираме подобни личности за герои, лидери и водачи на народа ни все ще сме си в пропастта. Така си мисля аз, за вас не знам…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

petar-petrov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...