Битийно ми е някак…

parno remont

Няма тоталитарен строй в историята на света, който да не залага най-ценните си „семейни бижута“ на panem et circenses. Хлябът и зрелищата са ас пика и вършат доста работа, поне за известно време. Няма какво толкова да се обяснява, нали простите решения са най-ефективни. Даваш му там да не умре от глад, осигуряваш му циркаджийски забавления, които изкарват на показ пикантни истории ала „аз го гледам как се бие за живота си на гладиаторската арена и люпя семки на удобната скамейка; и тая се прави на голямата работа, ама излезе бахти коврата“ и т.н.

Целта е проста. Плебсът е относително спокоен, бачка робски, трупа богатства за малцината избрани, които лекичко му отклоняват вниманието от истинските проблеми и го оставят да пръска негативната си енергия в ефимерни посоки. Моделът panem et circenses е като жив организъм, пулсиращ според възможностите на малцината избрани да не се самозабравят и да поддържат системите в относителна изправност. Плебсът е способен да понесе много, но ако прекалено дълго го държиш в неравновесно положение, той рано или късно ще откачи абокатите и ще избуши кочината.

Сега, ясно ми е, че на пръв поглед няма връзка между това, което пиша, и това, което ще напиша. Ама кой разбрал, разбрал, кака се омъжи…

Преди точно десет дена нещо зачезна парното у нас. Да, „Топлофикация“ Велико Търново е много стриктна, когато трябва да си вземе левовете и изпраща едни императивни писма, в които заплашва със съд и т.н. Нали е държавна, та може да си го позволи. Отворих сайта им. Имало авария и честити осем дена без парно в „разгара“ на отоплителния сезон!

Хубаво, не ми е само това на главата. Айде там две-три духалки, че тримата невръстни и жената нямат моята суперсила да издържам на минус двайсет по тениска няколко часа и това да ми причинява само еднодневна хрема. Когато живееш в условията на тоталитарен режим, някак сетивата ти закърняват и гражданският рефлекс закърнява. Прекалено много зрелища, люпене на семки и рязане на лентички. Прекалено малко смисъл, съмишленици, мисловни процеси в каквото и да било.

Както и да е. Препсувах няколко пъти, ама после си помислих „Добре, че имаме бойлер“ и продължих напред, раздадох се на 110%, България на три шкембета и така. Няколко ракии по-късно се кротнах и си викам, че това си е една седмица, търпи се, все пак температурата не е като в Оймякон. Пък и то толкова биткойни изчезнаха от съкровищницата на Територията, та сега за едно парно ли да рИвем? Не бива така! Нали безброй пъти цензурираната Библия твърди, че възмездието иде, ама преди това трябва да сме хрисими и да свеждаме главички пред господарите.

А „Топлофикация“ Велико Търново точно като господари се държат. Осемте дена минаха. Как да е. В която и грънчарница да идеш и да си поръчаш голям гювеч, ще можеш да си го вземеш според уговорката, особено, ако сте подписали договор. Към „Топлофикация“ Велико Търново обаче си длъжен да изпълняваш финансовите си ангажименти, но срещу това е напълно нормално да получаваш едното нищо.

Търпеливо изчаках до уречения петък. Оня ден, тоест. Не. Нито сутринта, нито следобеда, нито вечерта. По тръбите не се чува и звук, камо ли да се затоплят.

Тоя път и няколко ракии не помогнаха да вляза в графата „panem et circenses“. На сайта на „Топлофикация“ Велико Търново си стоеше старото съобщение. Кажи-речи една трета от частта на старата столица, отоплявана централно, щеше да е лишена от услугата, за която си плаща пребогато, заради „авариен ремонт“. Днес обаче срокът на ремонта изтичаше и потърсих контакти с тях, за да получа информация като съвестен потребител. Да, ама кОр! Имам предвид „Грешка 404“. Но пък имаше дежурен телефон, на който, за сметка на това, не ми вдигна никой.

Прегледах възможните варианти за „…и на вас да ви евама*ката“ няколко пъти, но не открих. „Топлофикация“ Велико Търново не са служители на държавата, респективно на гражданите, те са самодръжци. И на хляба, и на зрелищата. Сатрапи, които не дължат обяснение никому.

На сутринта звъннах пак. И какво мислите? На дежурния телефон вдигна не особено заинтересован, но за сметка на това богопоставен служител. Той бил в командната зала и задължението му било да следи температурите, изобщо нямал информация за развитието на аварийния ремонт. Троснато обясни, че сега било събота, почивен ден. Само той и още един били на работа (разбирай, играят сантасе).

На аргументите, че сме съвестни платци и просто искаме да получаваме услугата, за която сме получили реципрочен ангажимент, получих търпеливо мълчание. Също и на заканите за съд. Най-много обаче ми хареса „Ами, не е ясно точно кога…“. На девети декември не искаш да получаваш такъв отговор за елементарно нещо в ЕС през XXIвек.

Особено, когато на следващия ден пътуваш за половин месец извън града, за да се срещаш с читатели на Панаира на книгата и по няколко представяния. Няма значение. И за Луната да пътуваш, пак ще ти е битийно, защото (поне)  половината ти ум ще е при жена ти и децата ти. И не само, защото изпитваш желание да си при тях час по-скоро. А и поради причина, че си безсилен, тъй като елементарните ви хлябове са превърнати в зрелища от простичкото „Ами, не е ясно точно кога…“. В тоталитарните държави е така. И така си остава, докато стискаш палци парното да дойде час по-скоро, вместо да вземеш сопата, напук на всички панаири…

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-011.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...