Под брезичките и боровете нищо ново...

brezichka burgas

Шамарено-истеричната фабрика в бургаската детска градина „Брезичка“ и трагедията в семейството на министър Ивайло Московски нямат нищо общо, но само на пръв поглед. Едва ли ще се намери нормален човек, който да не се стряска от агресивното или безотговорно поведение на възрастни, от което страдат беззащитни малки деца. С това едва ли някой не би се съгласил, поне не би го направил на глас. Ще ми се обаче да погледнем на нещата малко по-отстрани, защото ми се струва важно.

Изчетох стотици коментари под новините за двете… просто не знам как да ги нарека. Всъщност, знам, но и аз не бих го направил на глас. Та, знаете ли какви бяха водещите посоки на размисъл? Линч и Божие наказание. Ето това бяха. В XXI век, в Европейския съюз, голяма група от нашите сънародници призовават за линч и злонраво размахват пръст, наслаждавайки се на мъстта на неведомата сила. И го правят напълно открито, без дори да изпитват някакви съмнения в правотата си. В собствената си правота и в тази на Провидението (както там го схващат по собствени критерии). Без капка колебание.

Възпитателките в детските градини масово раздавали плесници, недосегаемите от властта можели да си позволяват да нарушават правилата както и когато си поискат. Затова така им се пада. Изглежда една доста солидна група от българското общество тотално изключва от уравнението институциите, отговорни за това подобни неща да не се случват или поне да бъдат ограничени до критичния минимум.

Какво общо имат средновековните практики за саморазправа и упованието във Висшия промисъл с нормалното функциониране на една съвременна и, както управляващите неуморно се опитват да ни убеждават, просперираща и стабилна държава? Защо населението й вярва в имагинерното, обобщава и злобно изгаря на клада салемските вещици, а не се вторачи в Прокуратурата и съдебната система, за да проследи действията им по двата случая? И друго, не по-малко важно – защо целокупното „българско човечество“ не покаже съпричастност, а хвърля камък, без да е праведно?

Подобни „случаи“ ме разтърсват, както предполагам и всеки здравомислещ човек. Това обаче е емоционална позиция, тя е за собствена употреба. Неслучайно елинската Темис и латинската Юстиция са изобразявани с превръзки на очите. Те нямат право на емоции, още по-малко на пристрастия. Така или иначе ние пък няма как да си затворим очите пред една нерадостна констатация.

През последните няколко десетилетия българинът (извинете ме за народопсихологическата недомислица) има всички основания да игнорира тотално всякакви надежди върховенството на закона да възтържествува и да се отсъди по право. Той обобщава. Ако една възпитателка в детско заведение е маскара, значи всички възпитателки в детски заведения са маскари. Ако на един политик му се случи нещо ужасно, значи всички политици са получили възмездие. Ако някой крупен престъпник бъде гръмнат посред бял ден на улицата, значи това е повод за празнуване.

Нарастващата липса на каквото и да било доверие в държавността като цяло ни връща в онова, което Цезар Бароний нарича „Тъмните векове“. Ще изгорим покрай сухото и мокрото, пък каквото се отбере накрая. Каквото кресливата тълпа отреди.

Колко гласа призоваха да се абстрахираме от масовата истерия, да призовем институциите да стоварят закона с цялата му строгост върху откачалката от „Брезичка“ и да положат всички възможни усилия за превенция, за да няма повече подобни случаи? Колко изразиха съпричастността си към мъката на семейството на министър Московски и същевременно апелираха за безкомпромисно разследване как така с моторна шейна и четиригодишно дете извън пистите? Изобщо имаше ли някой, който да алармира, че подобни „случаи“ наистина са лакмус за деградацията на институциите и респективно на доверието към тях, и, ако продължаваме по същия начин, нищо чудно да започнем да раздаваме правосъдие както в Саудитска Арабия правят с прелюбодейките, гръмогласно славейки висшето създание, както и да го назоваваме?

Въпросите са риторични, отговорите всеки може да даде за себе си…


Текстът е публикуван в сайта Биволъ.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

radoslav-tsviatkov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...