Хляб, сол и омраза

bezhanci

През последните няколко седмици просто гледам и не мога да повярвам на ушите си, както казва един наш всеизвестен и всестранно надарен професор.

Толкова помия и омраза се изля по отношение на сирийските бежанци, че се чудя дали живея в европейска страна през XXI век от Новата ера или в Асирия, примерно около хилядолетие преди Христа. Тези изтормозени, стреляни, бити, гонени, загубили близки и преживели най-страшното нещо, измислено от човечеството, войната, хора, сякаш автоматично се превърнаха в извинението на управляващите за всички затруднения на страната, а за нас редовите българи, в удобен отдушник на натрупания в сърцата и душите ни десетилетен гняв.

Погледнато по този начин, поведението ни изглежда нормално и разбираемо. Ние си имаме световна финансова и икономическа криза. Горди притежатели сме на най-ниския стандарт на живот в ЕС. Намира ни се и клика от политически лица, които все се бият в гърдите колко са велики и сочат другия за виновник. Тази клика ни замерва с нелепи фрази и откровени наглости, ама ние си знаем, че нямаме избор и която и партия да предпочетем, все ще сме изтеглили късата клечка. А, да не забравяме и невменяемото правителство, което ни ръководи, въпреки че си съдрахме гърлата да му повтаряме, че искаме да се маха. Та, да, разбираемо е да сме понасъбрали омраза, безсилие и да й търсим отдушник в някой, който е още по-окаян и от нас.

И политиците ни са в кофти положение. Макар и с някакво нищожно количество периферни неврони, те осъзнават, че досегашното статукво се пропуква бавно, но сигурно и необратимо. Че на хората им е дошло до гуша и вече не ядат доматите с колците. Че времето им си отива. И търсят ли търсят кого да изкарат виновен за десетилетните си безчинства. Или поне да отклонят вниманието от кощунствената си продажност и държавническа импотентност. И, тъй като номерът с „кой не скача е червен” и „сини боклуци” май вече се изтърка, сирийците се появиха на южната ни граница в точния момент, за да се изклинчи вниманието на българите от огромните, крещящите проблеми, които трябва да преодолеем, за да заживеем поне малко като белите хора. Не, че съм расист, така е думата.

Та, разбирам основанията, но то основания за омраза и отхвърляне на слабия винаги има. Що се отнася до доводите, те са просто смешни. Можело да са талибани. Ами, като нямахме талибани у нас, чухте ли за разкрито поръчково убийство? А и самият страх от ислямски фундаменталисти в редиците на бежанците е ужасно нелеп. Та те (териристите) могат да влязат в България по хиляда начина (спомнете си атентата от „Сарафово”), ще му мислим за бежанците... Пък и властите ни поставят сирийците да живеят в такива условия, че, дори и талибани да са, сигурно предпочитат да получат ефективна присъда и да влязат в някой затвор...

Здравната каса щяла да плаща за ваксините на сирийските деца. Нима не разбрахме, че Здравната каса е разграден двор и от нея ежегодно биват изсмуквани стотици милиони лева, независимо дали ще се дадат няколко хиляди повече или по-малко за ваксини. Наличието или липсата на сирийски бежанци по никакъв начин не влияе на общата картина, чиито краски могат да се променят единствено с радикални „ремонти” на законодателството.

Откровените глупости, че хората се страхували от увеличаване на престъпността изобщо няма какво да се коментират. Нито пък помпозните декларации на ВМРО и все още намиращия се в алкохолна абстиненция след тежката и ползотворна работа из брюкселските ресторанти Волен Сидеров.

Не разбирам обаче друго. Как така същите тези хора, които се бием в гърдите, че Иван Асен II пуснал всички обикновени войници на Теодор Комнин след битката при Клокотница през 1230 година; че сме спасили българските евреи (само преди няколко месеца го отбелязахме разточително); че сме прочути по целия свят с гостоприемството си; как така ние, при една реална ситуация, в която можем да покажем съпричастността си към страданията на хора, чието физическо оцеляване е поставено на карта, се надпреварваме да демонстрираме омраза, отчуждение и първична злоба? Та нали именно човечността разграничава хората от животните? Заради това и е наречена така...

Оскотяхме ли? Как така една държава, членка на Европейския съюз, не може да помогне на седем хиляди сирийски бежанци, без това да е повод за масова психоза? Как министри, кметове и шефове на агенции се надпреварват да си късат дрехите от огромния проблем с бежанците? Ами, ако стане някое силно земетресение и десетки хиляди българи останат без покрив над главите? Като в Хаити ли ще се получи? Да? Изобщо, ситуацията с бежанците идва да ни посочи няколко неудобни истини, които нито ние, нито Европейският съюз искаме да си признаем.

На първо място нашата толерантност е чисто и просто един мит, валиден за не толкова близкото минало, и то донякъде. Да, отделни българи са склонни с готовност да подадат ръка на хора в беда, но това по никакъв начин не важи за обществото ни като цяло. Ние сме притворени, озлобени, първосигналната ни реакция е да се спасяваме поединично, без да се замислим ще стъпим на главата на някого, за да се измъкнем от блатото... За съжаление, това е доминиращият модел на съвременния българин и трябва да спрем да се самозаблуждаваме. Защото, ако осъзнаем истината, може и да направим нещо за решаване на проблема. А състояния, граничещи с ксенофобия, определено са проблем в реалностите на XXI век.

Държавата ни е такава само на думи. Трябва да се благодарим единствено на природата и стечението на обстоятелствата, че не сме били жертва на големи бедствия или социални конфликти. Правителството е тотално неспособно да се справи с каквито и да било чрезвичайни обстоятелства. Това лъсна и при наводнението в село Бисер, и при земетресението в Пернишко, но сега вече изкристализира с пълна сила. Системата у нас е изградена на принципи от Средновековието – основната й цел е да принуждава, да изсмуква колкото се може по-голяма част от приходите на населението и да го държи в подчинение, а не да гарантира социални и цивилизационни придобивки. Сиреч, народът е оставен на самоопазване. Какво да говорим за някакви изтерзани и уязвими бежанци, пресекли границата само с дрехите на гърба си?

Северно- и западноевропейските държави създават все по-задълбочаваща се пропаст между себе си и „сестрите” им от Юга и Изтока. Като че ли основната им цел не е ЕС да се превърне в едно голямо семейство, а само да се възползват от липсата на митнически такси, новите пазари, евтината работна ръка и ниските цени на алкохола ни, които уж така яростно анатемосват. Икономическите проблеми и трудностите с бежанците в Гърция, Италия и България упорито се неглижират и пренебрегват. И Барозу получи съвсем справедливо посрещане на остров Лампедуза.

Ако ние не сме преди всичко хора към изпадналите в беда и бягащите от ужасите на войната; ако държавата ни не вдъхва респект и не е майка за народа си и не може да помогне на седем хиляди човешки същества, лишени от алтернатива; ако Европейският съюз не може да реагира адекватно на форсмажорни обстоятелства и да подкрепи страните, които членуват в него... За какви традиционни ценности говорим? За каква държавност? За каква европейска солидарност? Пепел и плява. Тоест, притвореност, цинизъм, егоизъм и лицемерие...

 

Стоян Николов-Торлака


Статията е публикувана в сайта OffNews

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

koleda-06-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...