Силата на избора

boian petrov

Бях на шестнайсет, когато ме изхвърлиха по най-позорния начин от едно туристическо дружество, от което бях част. Впрочем, единствената организация, в която някога съм членувал, но това е друга тема.

Разчленуваха ме след другарски съд, защото се качих от хижа „Пирин“ до едноименния връх тайно, без никаква подходяща подготовка и екипировка в една зловеща снежна буря, издебвайки хижаря и ръководителите на групата. Тръгнах преди да се съмне, така се прави в планината. Нямаше джиесеми, пък камо ли смартфони, какво да кажем за обхват.

Поех по тъмно, прибрах се по тъмно. Месеци наред не усещах последните фаланги на пръстите си. И на ръцете, и на краката. Никога не съм измръзвал така, макар и други зимни преходи да съм правил. За който не знае – боли те всичко. Макар и да не го усещаш, те боли. Докосваш нагорещен котлон с върховете на пръстите си и… нищо. Няма. Все едно си хванал карти и играеш сантасе.

Такова овикване не съм преживявал през живота си. И от ръководителите на групата, и от хижаря. Да, първо ми завряха в лицето огромно канче горещ чай и препълнена купа постен боб, приготвен с планински билки, изчакаха ме да се нахраня, но после ми е*аха бойната слава. И бяха прави. Но и аз бях прав.

Адреналинът не прощава. Тъй като завинаги се отказах от дружествата, станах единак. Два пъти „Ком – Емине“, Родопи, Рила, Пирин, Странджа, загубвания, намирания, дъжд, вятър, вълци, мечки, гръмотевици, търсещи земята под краката ти, раница петдесет и шест килограма, сняг през август, двайсет и два градуса през януари, видял съм това и онова.

Видял съм и гръмкия си провал, когато тръгнах от Връшка чука за Емине (защото Стара планина не започва от Ком, а от Връшка чука), като шляпах по трийсетина и нагоре километра в сръбската полоса всеки ден, а за вода правех по 900 метра денивелация. Всеки ден. Надолу толкова и нагоре толкова. И когато на хижа „Добрила“ в Централен Балкан ме държа дъжд и мъгла три дни, преди полупиян да наведа глава и със сълзи на очи да се смъкна със Сопотския лифт.

Знам и какво е да ти остават двеста метра до върха, но да се облегнеш на треперещите си колене, за да са ти нужни няколко минути, за да си вземеш дъх, Всичко знам но, всъщност, нищичко не знам.

Това, за което ви говоря, е смешно. Толкова смешно, че чак все едно бай ви Ганя се бие в гърдите. Аз си изоставих мечтата да видя висините и станах един посредствен баирбудала, който води децата си на пикници тук и там. Тия водопади, онова смешно връхче, дето можеш да го качиш на подскоци с един крак, хижата, в която ще набиваш кебапчета, кюфтета и ще гледаш суровите красоти на планината след някакъв пиклив три, най-много четири часов преход. Мога да измисля хиляди оправдания. Жената. Децата. Кариерата. Парите. Но няма да го направя. Истината е друга.

Аз не съм толкова дързък, колкото Боян Петров. И тогава, когато стоях на Вихрен в оная снежна буря посред зима, не съм бил. Просто съм бил достатъчно безразсъден, за да рискувам живота си, но не и толкова целеустремен, не толкова истински, не толкова смел, не и толкова себеотдаден.

Не, не съм бил. Надявам се да съм бил достатъчно пунктуален поне, за да стане кристално ясно, че спрямо неговите постижения съм един шибан пикльо, та ако ще и Нобелова награда за литература да взема, когато одъртея. Той не е одъртял, духът му си е взе така дързък и непреклонен пред обстоятелства, трудности, препятствия, граници, инициации. И най-вече пред посредствеността.

Дано Вселената ни дари с чудо и му позволи да се прибере. Толкова от мен. А всички ние трябва да се замислим за посредствените си животи и колко трябва да ги къткаме. Хиляда години стигат ли?


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

ot-chitateli-0001-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...