Седмият син на седмия син

harry meghan waving

Оженихте ли децата на близо седемдесетгодишният престолонаследник на Грейт Бритиша? Оплакахте ли майката им, май Даяна се пише на български. Обсъдихте ли тоалетите на съпругите, коя била деТствена, на коя баща й не дошъл на брачната церемония, коя била разведена, черна, бяла, прекалено красива за единия, крайно грозна за другия?

Който успял, успял, кака се ожени. И да си кажа и аз, сега вече не издържах, та отворих, да погледна – съпругата на принц Хари в никакъв случай не е най-грозната жена, която съм виждал през живота си, не е и на второ и на две хиляди и второ място по грозотия. Това е лично мнение, разбира се, но кой каквото иска да си говори, плурализъм, баце.

Въпросът е друг. Какво точно е важно в това, че хора, родени в сребърни люлки, си вземат жени? Не, не казвам, че трябва да държим главиците сведени и скришом да прокрадваме поглед до хоризонта. Изобщо нямам предвид подобно нещо.

Думата ми е за лицемерието. Защо половината България вилнее из социалните мрежи, чакайки принц Хари да провеси чаршафа от чардака на Бъкингамския дворец? Не знам, може по британските церемониални практики кралицата-майка баба Лизи Две да трябва да го направи след чаената церемония, но… Кака се ожени и хубава или не, какво точно ни засяга нас?

Наясно съм обаче, че кой с кого си ляга не е от особено значение за останалата част от обществото. Добре, нека младото семейство да е щастливо, това е като бяла лястовица в днешни времена, но пък все пак се случва. Нека и народът на Обединеното кралство да помага с каквото може, щом му е толкова акълът, че да държи хрантутници в Бъкингам, всеки има право да харчи парите си както намери за добре.

Ние? Ние, жителите на най-бедната и корумпирана страна в Европейския съюз, какво общо имаме с това? Днес, тоест вчера, се заиграх с темата в социалните мрежи и се получиха много интересни отговори. Като не ме интересувало, защо пускам иронични, че и саркастични публикации по темата? Как не съм разбирал, че целият панаир около „сватбата на века“, както я прокламираха в публичното пространство, е заради това, че всички момичета искали да станат принцеси? Защо се изказвам неуважително за нещо, от което хората се интересуват. Както казваше кумирът на Б.Б. „и така нанататъка, и така нанататъка“.

Аз изначално съм петимен към аристократизма. Може и да е понеже съм гражданин от едва две поколения, което изначално ми вменява един привкус на недостатъчна тЯжест в урбанистична среда, възможно е и да е поради афинитета ми към историческата наука, блудницата на логоса, или пък щото съм привързан всячески към убеждението, че никой не може да се превърне в това, което би могъл да бъде, ако няма достатъчно време да мисли. И по-важното – да осмисли мисленото. Та, аристократите са имали повечко време да мислят през вековете, което, разбира се, в един момент е превърнало повечето от тях в пройдохи, непрокопсаници и нехранимайковци, но са останали и читави. Именно те са задвижили колелото на цивилизацията, в която живеем в момента. С ценностите и даденостите й. А и с недостатъците.

Смисленото е смислено, както всеки го разбира сам за себе си. За някои повод за надграждане на мисловния процес може да е и сватбата на шестия син, да не споменавам за seventh son of the seventh son не било добра работа, казват. Но за народ, половината от който избяга от крепителите на стабилността и връщащите социализма, от „патриотите“, защитаващи североизточни интереси или от „либералите“, всмукващи лирите на лидер на друга страна, държащ опозиционерите и журналистите по затворите, мисля си, подобни поводи не трябва да са смислени.

Това е просто поредният връх на безочието на българските медии. Най-искрено пожелавам на принца и принцесата да се веселят три дена и три нощи, а на ординарните принц и принцеса да си имат още поне до sixth son of the sixth son, защото поверието гласи, че седмият е чудовище.

Е, ние си имаме цяло Народно събрание и Министерски съвет, пълен със седми синове на седмите синове на мандраджиите, а медиите ни вкупом ни пълнят главите с това как Хари ощастливява баба Лизи Две с нова пра-снаха. И крещим вкупом тоалета ли, девствена ли, по-хубава ли, по-грозна ли… Може и да е, защото сме все седми синове на седмите синове.


Статията е публикувана на сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

5 knigi

Новата "Иваил цар", книга втора, заедно с книга първа и със Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...") може да си поръчате за 67 лв. вместо на редовната цена 73 лв. за петте книги.

Ако пък искате да прочетете само един от Иваиловците плюс трите части на Северозападната трилогия, общата цена е 53 вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

И нека свободното тъ(р)гуване започне сега!

papki

Не можах да схвана каква е тая цялата драма покрай Търговския регистър. Не можело по електронен път, пък не можело и на гише… И какво пък, та сте се развикали из всички социални мрежи, където все още не сте блокирани?

Вижте, в България пенсионерите не са малка част от населението. Същото важи и за „трайно безработните“, както обикновено наричаме маргиналите, клошпънковете, ДС агентите, децата и внуците им. И в държавната администрация хич не работят малко хора, съгласете се.

Прочети още...

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-011.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...