Еклектика в мръсночервено

boiko borisov chuka na glava

Сега, малко предисловие. Въпреки и да ненавиждам превъзходните степени, нямам никакви задръжки да споделя с няколкото си читатели, че любимият ми писател е бразилецът Жоржи Амаду. И веднага да премина към конкретика, макар и само за миг.

Аз португалски не говоря даже и колкото боя да си изкарам (мечта ми е да чета Жоржи в оригинал, но дали и кога ще стане само Вселената знае), ама от сигурни източници разбрах, че „амаду“ значело нещо като „обичан“, „любимец“.

Жоржи Амаду има една книга, която си купих за безумна сума на площад „Славейков“. Българският преводач я е кръстил „Подземията на свободата“ и май е издание от 1947 година, макар и да не съм много сигурен, защото я подарих на един приятел, който и до момента е убеден комунист.

Да, ляво ми е мисленето, изначално е такова, пък и словото на Жоржи не е случайно. Може да те разбие на съставни части, дори и да не вярваш на нито една негова дума.

В „Подземията на свободата“, 6-700 страници тухла с която можеш да убиеш някого, стига да замахнеш по подходящия начин, Жоржи Амаду описва борбата на Бразилската комунистическа партия срещу Жетулиу Варгаш, тогавашният президент, а и на Жетулиу Варгаш срещу Бразилската комунистическа партия. Книгата е сърцераздирателна, както казах Жоржи играе с думи като Пеле с топката. Чърчил е казал, че който на двайсетина години не е комунист, няма сърце, а който на четиридесет е комунист няма мозък. Цитирам по спомен, но когато Амаду е писал „Подземията на свободата“ е бил на младежка възраст, а и аз на такава я четох, та така…

Точно в средата на века, през 1950-а, Амаду, поведен от комунистическия си устрем, се премества от Франция, където е прогонен от режима на Варгаш, в Чехословакия и откарва там близо две години. И тогава се случва трансформацията. През 1951 година Жоржи пътува няколко пъти до СССР, където получава Сталинска награда за мир (това словосъчетание е сходно на „еба се за девственост“).

В „Подземията на свободата“ Жоржи Амаду пише и за оня човек в голямата сграда, чийто прозорци светели постоянно, защото той денонощно работел за народа си. Става въпрос за Йосиф Висарионович. След като живее известно време в Източния блок и се запознава лично с Бащата на народите, Генарилисимусът и т.н., Жоржи Амаду се връща в Бразилия и никога повече не се занимава с комунизъм. И не пише за него нищичко положително. Познайте защо, аз не съм меродавен, не мога да ви дам насоки.

Само знам, че след комунистическия му период той създава най-вълшебните, най-личните, най-магнетичните книги, които някога ще бъдат написани за родното му място – бразилския щат Баия, които е нещо като моя роден Северозапад, ама това е друга тема, която рязко трябва да сменим.

“Трима папи са ме галИли по главата”; „Папата да се моли за мен“, водя Ангела Меркел за ръка, правя си оглушки за цената на газа, играя правителствен мач с патриоти, които същевременно са братушки-сторонници, бия греди с инфраструктурни проекти, всякакви лентички режа, играя в един отбор (не „Витоша“ Бистрица, на тях им осигурих оставането) с на Делян мамата и още стотина човека, които държат цялата политика и икономика, а за вас по кебапче, бира и чалгаджийка на концерт преди избори.

Закърмените с комунизма са така. Обират мандри, но са бедни. Вдигат въстания, но бягат с коне през Балкана в съседни държави. Взривяват църкви, но после се кръстят и палят свещици. Агенти на ДС са, но величаят Православието, което е религия, религиите не вървят с атеизма на БКП. Всичките им деца живеят на Запад в разкош, въпреки и те да обясняват убедително на народонаселението колко е хубаво в североизточната мизерия. Те самите живеят в резиденции, имат страховити вили, но са на страната на работническата класа. Еклектика е, каквото и да ми кажете.

Папата да дойде? Западните Балкани? Посещения в Русия? Целувки с кака Ангела? Агент Буда? Целувам ръката на патриарха, познат също като агент Симеонов? Моля папата да се моли за мен?

Жоржи Амаду не е така. Той не е еклектичен, ама хич даже. Поне на моменти. Докато вярва истински в комунизма, е гонен, семейството му е малтретирано психологически, а книгите му – унищожавани. Аутодафе му викат хората. Той не се предава, докато не осмисля за какво всъщност иде реч. После застава също толкова решително срещу първоначалния си житейски избор.

След като опознава комунистическия строй, той завинаги спира да мисли за него като за нещо, което може да донесе какъвто и да е смисъл на този свят и да се гмурва с главата надолу в текстовете си за жените „с минало“. Доня Флор, Габриела, Тереза Батиста… И в писанията си за пияници, моряци, търсачи на бъдещето и носталгици по миналото си.

С една дума заиграва се с истинските, пълнокръвни хора, въплъщава на хартия на ония, които не са имали късмет да се родят със сребърни лъжички, но са имали дързостта да посегнат към живота и да изцедят сока от него, докато го превърнат в гнил ошав. Без да създава впечатления, без позьорство, без охранителни фирми, ДС, КТБ, АЕЦ „Белене“, патрЕоти, еврофондове, физкултурници…

Към края на живота си Жоржи Амаду се замогва. Не, не е празнувал втория си милиард на пищна церемония, но си купува хубава къща в Баия с пари, които изкарва от сценарии за холивудски сериали.

Да, пак еклектика, ако съдим по убежденията в младостта и онези в старостта му. Но има огромна разлика.

Жоржи Амаду е господарят на думите, а БоЕко – господарят на лицемерието. А, дано още три папи го галят по главата комуно-православно-предприемаческо-десейско-католишка и сто години здраве да му даде Вселената, но да не приключи като веселия Вадиньо в „Дона Флор и нейните двама съпрузи“.


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

ot-chitateli-016.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...