ДЮНИ, АМА СЛЕД ВЕК-ДВА

duni

– Не, така никакви гаджета няма да дойдат… – Концесий Ваньо вярваше на интуицията си безпрекословно. – Каква гледка е това? Само пясъчни грамади. Ще се обадя на Манол и ще решим проблема.

Концесий Ваньо си имаше своите обстоятелства. Вече четвърти купон в луксозната му вила се пре*баваше заради шибаните дюни. Той беше сигурен, че никой не идва само заради тях. Иначе каква би била причината? Той беше слънчев човек, симпатичен на вид, с почтен бизнес и…, абе, като цяло, излъчваше положителна енергия по всички паралели и параграфи.

Манол Пазвантоолу не се забави много. Все пак сделката беше примамлива и щеше да му донесе минимум две минимални работни заплати само за ден. За човек без особено богато CV това си е все нещо, няма как да не се съгласите.

– Хайде, сядай да пием по едно кафенце на верандата и да гледаме изгрева – покани госта си Концесий. – Виж колко е хубаво времето днес.

– Ама, то от верандата ти изгрева не се вижда – Манол Пазвантоолу Багериста не знаеше къде да скрие ръцете си. Все пак говореше с един от най-големите батки по Южното Черноморие. Това му беше психологически травмиращ момент, макар и да се явяваше племенник на кмета на село на няма и час път пеша от Созопол, известно със замъка си, където батките колеха и бесеха вече десетилетия наред.

 

– Точно заради това съм те викнал – изсумтя Ваньо и се отпусна в креслото, кръстосвайки крак върху крак. – Не искаш и да знаеш колко пари потроших по тоя плаж, по тая вила, а сега някаква си геодезка, геодезичка или какво се казва там, няма да ми позволява да подравня тук, за да мога да си гледам морето, да си направя джакузи и да си каня мадами на гости.

– Те пясъчните дюни се оформят бавно, векове им трябват – осмели се да вземе отношение Манол. – Чел съм малко по темата. Бели понтийски дюни се водят. Наказуемо е да ги буташ. Недей. Ще вдигнем караваната по-високо и всичко ще е наред. Имам приятели от строителния бранш, ще го направят за нула време.

– Приготвил съм ви по един бон, на теб и на другия багерист, не мога да се сетя за името му… – Концесий Ваньо сбърчи вежди, за да се престори, че се опитва да си възстанови информация, която даже и в хипоталамуса му не беше намерила място и се беше свлякла по гръбначния му мозък, та чак до дебелото черво още, когато онзи му се представи преди няколко седмици.

– Няма значение, той е още дете, не могат да го съдят – отговори тихо Пазвантоолу Багеристо. – Но мен могат.

– Да ти припомням ли колко съм направил за теб? – Ваньо Концесий изпи остатъка от кафето си на един път и рязко подскочи от мястото си, за да се вгледа в дюните със злоба, каквато дори Хитлер и Сталин не бяха изпитвали помежду си.

– Не – отвърна Манол и също кротко допи кафето си, преди да отвърне. – Недей. Така си казал, така ще постъпя.

– Парите са в два плика на масата, действайте! – засмя се под мустак Ваньо. За пореден път печелеше, прегазваше, мачкаше, налагаше волята си.

– До довечера ще сме ти разчистили гледка – рече Манол Пазвантоолу Багеристо на излизане. – Но, ако после има проблеми, да не излезе, че ние сме виновни, а ти да си измиеш ръцете?

– Кога съм го правил? – отскубна се от перилата на своеобразната веранда Концесий. Видимо беше или побеснял, или в абстиненция. Трепереше от глава до пети.

– Винаги – отговори Багеристо и побърза да се насочи към изхода.

– Ако не искате да ви глобя, да сте готови до залез слънце! – гласът на Ваньо все пак успя да го настигне. – А слънцето по това време на годината залязва доста рано, нали знаеш?

– Знам, всичко знам…

Някои приказки имат хубав край, освен, ако не са на Ханс Кристиан Андерсен, мили деца. Ваньо Концесий можа да си види залеза, без да му пречат досадните бели понтийски дюни, Манол Пазвантоолу Багеристо и тайнственият му ортак си взеха хилядарките, а караваната, която, за да обогатим текста си и внушението от него през цялото време наричаме „вила“, си е още там. За разлика от дюните, чието формиране може и столетия да отнема, но заравняването им е въпрос на броени часове. Тези приказки са андерсенови. Единственото необходимо условие е да не си сред шестте милиарда най-умни хора на света и да имаш някой лев…


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

b-004.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...