ВИНЕТУ ЕДНО, ВИНЕТУ ДВЕ, ВИНЕТУ ТРИ! И ТРЕЙС

propadnal put

Не знам дали вие знаете кой са „Трейс“. Аз не бях и чувал за тях, преди двайсет човека от все по-бързо залиняващото население на страната ни да загинат, мятайки се с автобус в живописното Искърско дефиле край Своге. Нямаше и да разбера.

Днес в България е пълно с подобни на „Трейс“. Някои режат гори, а контролните органи казват, че това не са гори. Дюните не са дюни, детските градини не са детски градини и места няма, пътища и подложки за трамвайни релси се правят от тебешир, самозвани даскалици връщат децата в Средновековието (слава Богу моите попаднаха на будители, не на даскалици) и им обясняват, че няма как човек да е стъпвал на Луната, депутати убеждават матови избиратели, заврени в гета, че ако не гласуват за кандидатите на техните партии, пари няма да има и ще продължат да си живеят в мизерия.

Нека за малко да се абстрахираме от компанията, или каквото и да е там, „Трейс“ и от приблизително единия милиард, който тя е отнесла покрай обществени поръчки по времето на управлението на Винету Едно, Винету Две и Винету Три. Но не, хайде да не се абстрахираме от „Трейс“, защото можем да дадем стотици подобни примери, ако се заровим в последните ¾ век в историята на България. Като говорим за „Трейс“, все едно става дума за модела.

Не са изпълнени ред изисквания по строежа на пътя. Като последствие от това двайсет човека са загинали, а още десетки техни близки са с ампутирани души до края на живота си. Половин година нито „Трейс“, нито някой персонално не бе наказан справедливо за случилото се. Очите на народонаселението бяха замазани с няколко преназначения на министри и длъжностни лица. Колкото да отмине бурята и овчедушието отново да вземе превес.

Да, но някои медии и граждански организации не са чак толкова овчедушни и търсят отговори. Колкото лесни логически, толкова и трудни практически в една изкривена реалност. Ето и поредния пример.

Вместо Цацаратурата да съди собствениците на „Трейс“, собствениците на „Трейс“ съдят медиите, споделили текст, напълно обоснован и аргументиран, между другото, защото им сринал индекса на фондовите борси. Материалът е на Георги Георгиев, идейния двигател на ГД „БОЕЦ“, който не обича да си затваря устата и да прекланя главица пред подобни генни малформации на демокрацията.

Искът е за близо милион и половина лева, разделени солидарно между единайсет медии и физически лица. Защото са споменали името на „Трейс“ в публикации като пряк носител на отговорността за трагедията на завоя до Своге. Добре тогава. Трейс, Трейс, Трейс, Трейс!

Подведете и мен под солидарна отговорност. Не виждам какво лошо има в това. Всяка компания в нормалната част на света е в пълното си право да постъпи така. Драмата в конкретния случай обаче е друга.

Не само „Трейс“, а и почти всички строителни (не само) компании в България работят с некачествени материали, дават подкупи на правилните хора, мизерни възнаграждения на работниците си, а фиктивните им собственици тънат в разкош. Докато са угодни на истинските им владетели. А тях всички със завършен трети клас и дори и ниско ниво на функционална грамотност ги знаем. Знаем КОЙ е реалният собственик на морето, плажа, планините, горите, хората, пътищата и автомобилите.

Докато държавните поръчки се дават на трейсовци, хора ще загиват постоянно по пътищата, ТРОЛ-системата ще работи безотказно, за разлика от ТОЛ-системата, електронно правителство ще видим през крив макарон, а вечер пред телевизора ще се питаме „Къде сбъркахме“ и ще си отпиваме от скоросмъртницата с тежка въздишка и мрачен поглед. После ще понечваме да си плеснем децата по дупето, но ще се сещаме, че даже и това ни е забранено по закон. А на „Трейс“ не е забранено да пляска граждански организации, медии и да пълни половин гробище с и без това изчезващата ни нация. Пак да спомена „Трейс“. Солидарен съм с БОЕЦ, медиите и личностите, които трябвало да бъдат наказани финансово заради нанесените на компанията имуществени вреди. Каква фондова борса, какви акции, какви пет лева, бе!? Ако не гълтате държавни поръчки, вие и такива като вас няма да можете на две магарета сено да разделите…


Текстът е публикуван в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

ot-chitateli-0001-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...