ЧЕРНО НА БЯЛО, БЯЛО НА ЧЕРНО

kamping smokinia

Мислех най-после да напиша един позитивен текст. За силата на духа, за смелостта да се изправиш срещу камионите на магистрала „Струма“, за да предотвратиш още по-сериозен инцидент, изземвайки функциите на отговорните институции по принуда и… да загубиш живота си заради героичната си постъпка. Но, осъзнах, че текстът няма да е положителен, защото краят му е като на немска народна приказка и положителният герой винаги умира. Затова спрях да мисля и си пуснах телевизора на сутрешно шоу за първи път от не знам кога. И текстът се роди сам. За няма и пет минути главата ми се напълни с толкова материал, че няма да мога да го събера даже и в том от събраните съчинения на другаря Янко.

Нено Димов, другари и другарки! Министър. На околната среда и водите. Къмпинг „Смокиня“. Няма дюни, щото на някакъв си мутраген му пречели на гледката към морето. Ама Нено не носел вина, защото там не знам к‘во си. Общината носела отговорност, ама не била виновна. Параграфи 22 само да искаш. Но, лично според мен, най-големият е този, с който искам да ви запозная, ако сте достатъчно търпеливи да дочетете разбърканите ми мисли.

Министърът на околната среда и водите на една държава, за която всички чужденци, нямали нещастието да посетят Слънчака, Банско и так далье, са единодушни, че има невероятна околна среда, а обективната статистика определя като притежаваща изключително богатство на минерални, а още повече на нормални води, щял да възстановява дюни. Не, всъщност не той. Щял да изчака разследването по унищожаването на тези живописни природни образувания, дело на хилядолетно съчетание от зловещи щормове, вълнения до деветия бал, ласкави бризове и кротки талази. След това виновникът за случилото се щял да бъде принуден да поправи грешката си и на собствени разноски да поправи грешката си.

Поседях ококорен в ступор около, всъщност не знам колко време, но постепенно възстанових задоволителната си способност да мисля. Изумително е как управниците на България за седем-осем десетилетия започнаха да си вярват, че са богове. Дюни не се възстановяват. Никога в живота си, осен ако не изкретаме колкото библейския Метусалем, няма да видим дюни на „Смокиня“. Ако министър Димов си мисли, че ще върне багерите, за да наринат пясъка обратно и ще хване десетина трайно безработни от Заетостта, та да размятат лопати година-две, за да им придадат пречупен релеф, трябва наистина да смята или нас за способни да разсъждаваме колкото медузите, носещи се из смокиненозелените води покрай изчезналите дюни, или самият той да може да разсъждава толкова.

А когато непослушният ми мозък се отплесна още повече и влязох в разсъждения относно това, че дори и пясъкът да се насипе обратно, наистина трябва да си божество, примерно Деметра, за да възстановиш тотално унищожената микрофлора и фауна на този плаж. Тогава мисълта ми се върна отново към човека, чието име дори не знам, който се е жертвал на магистрала „Струма“, за да се опита да спаси чужди животи. Тъй като по това време бях в Свищов, някак естествено в главата ми изскочи и друг истински човек – Юлиян Манзаров.

В каква връзка ги споменавам ли? В никаква. Просто някои хора са истински човеци и са готови да жертват дори себе си, за да постъпят така, както вярват, че е правилно. И го правят без да се колебаят. Други пък се мислят за богове и унищожават неща, градени от природните стихии и милувки с хилядолетия. Мислят се за богове и защото са толкова самозабравили се, че да вярват, че останалите са достатъчно празноглави, за да им вярват на митовете.

Та, така. Нено Димов и Иван Нончев ще възстановят дюните, ама друг път. Природата обаче ще го направи. Да, може и след хилядолетие, може и след повече, не съм специалист по пясъчните образувания. Но и толкова няма да стигне на всички циментиращи плажове, сечащи гори, заравняващи дюни, строящи пропадащи пътища, да проумеят, че нищо не е вечно. Дори и те.

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

b-14.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...