Чоковци само да искаш!

Знаете ли кой пореден мандат е настоящият за показно арестувания през седмицата кмет на Галиче Ценко Чоков? Пети! Това значи, че през новото хилядолетие селото не е имало друг местен управник, освен него. Разбира се, в това няма нищо лошо. Законът го позволява, пък и какво по-хубаво от това жителите на дадено населено място да си харесват кмета и да му гласуват доверие избори след избори? Това би трябвало да означава, че той има възможност да развие дългосрочна стратегия и да осигури така модерната напоследък стабилност, а защо не и просперитет?

Честит 24 май!

kirilica

С годините някак започнах да не чувствам празниците особено празнично. Това важи в най-голяма сила за националните. Да, в сърцето ми има специално местенце за тях, но цялата помпозност, зарите, фойерверките, репортажите с фалшиво приповдигнат тон по медиите, тържествената помпозност в изказванията на откровени национални предатели, стремящи се да се докопат до политически дивиденти, ми идват множко.

В тези дни, в които би трябвало да си спомним за крайъгълни дати, личности и събития от историята ни, да помислим, да потърсим поуки, ние се занимаваме със съвсем различни деятелности. Ядем и пием повече от обикновено, ставаме свидетели на повече евтини сеири от обикновено, затъваме в битийното и пошлото повече от обикновено.

Затова и някак несъзнателно започнах да подминавам повечето празници тихомълком и да ги честитя протоколно, дори лицемерно. Останаха обаче няколко дни през годината, в които се събуждам със същия трепет в сърцето, с какъвто го правех като дете. Несъмнено това важи в най-голяма степен за 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. В никакъв случай не мога да изредя всички мисли и чувства, с които свързвам тази дата, пък и не е редно да ви занимавам. Но, все пак, ето поне няколко.

Колкото и да съм запален по военната история, колкото и да се гордея с гръмките ни победи през вековете и да тача паметта на хилядите герои, заради които България съществува и слави миналото си, винаги съм знаел, че най-значимото ни постижение като народ и държава безспорно е приютяването на учениците на Кирил и Методий и създаването на условия за разцвет на азбуката.

Успехите ни на бойното поле са имали голямо значение в определен момент или период от време, но сега са само славен спомен. За добро или лошо България не е онази огромна държава от времето на Симеон и Иван Асен II, нито пък граничи с Франкската империя като при Крум. Това е неразривна, но и невъзвратима част от миналото. Азбуката обаче е жива и пълнокръвна. Тук и сега, след толкова векове. И е доказателство за това колко по-силно и мащабно може да бъде културното влияние от политическото и военното.

У Изборнио кодекс нищо ново

“На практика от цялата тази какафония, която се създаде, имаме задължително гласуване, което изобщо не е задължително, само думата е “задължително”, референдумите си останаха постарому – така както си бяха, секциите са си постарому, квадратчетата не оказват абсолютно никаква роля на крайните резултати”. Това каза оня ден Бойко Борисов по една от телевизиите.

Размисли по селски

Напоследък все по-натрапчиво ме вълнува въпросът за средната класа и пагубното влияние, което оказва несъществуването й върху съвременна България, та взех, че понаписах още някой ред за нея. Този път в селски контекст.

Нека да започнем с един цитат:

„Накрая ще бъде любопитно да отбележим имотното състояние на жителите на с. Буковец през 1911 г., за което имаме сигурни статистически сведения. През споменатата 1911 г. в с. Буковец са били на лице 154 частни стопанства. И от тях както следва:

– до 10 дка са имали 8 стопани,

Има ли пътечка към спасението на „Бедечка“?

Още едно зелено кътче от Родината ни е на път да падне жертва на зловещата клика на политическата продажност и нечистите бизнес интереси. Става дума за добилия напоследък печална популярност парк „Бедечка“. Всъщност, казусът с „Бедечка“ явно е много популярен само сред любителите на природата, защото в противен случай общественият натиск щеше да е доста по-сериозен и едно от любимите места за отдих и почивка на поколения старозагорци, 400 декара белодробна тъкан в организма на един двестахиляднен град, вече щеше да бъде спасено.

За бурките и Бурката

Напоследък в родното обществено пространство се забелязва видимо оживление; нескрит, напротив, размахван като чаршаф от първа брачна нощ, патос. Общински съвети от различни точки на Родината започнаха да се надпреварват кой по-напред ще забрано носенето на бурки. Сега, необходимо е малко уточнение. Заради политкоректността бурките не са наричани така, а с разнообразни евфемизми, кой от кой по-достойни за Нобелова награда за празнословие. Всички обаче знаем, че за бурки си иде реч и тва си е. И поради тази причина народът изпадна в екстаз.

Не губете кураж – идва нов тираж!

Изумително е как в нашата държава нищо не се нарича с истинските му имена, а политиците ни все по-упорито се мъчат да лекуват симптомите, вместо да застанат лице в лице с реалната болест и да се опитат да се преборят с нея. Напоследък на най-високо ниво се умува как да се потули една от най-грозните гангрени на системата. А именно, че хората все по-масово се примиряват с обхваналото целия ни държавен организъм потенциално смъртоносно заболяване, но категорично отказват да го подхранват. Тоест, да ходят през определен период от време до урните и да дават одобрението си агонията да продължава до безкрай.

Крадецът вика „Дръжте крадеца!“

Айде да карам направо. Господин Валери Симеонов, не наложеното от президента вето върху Изборния кодекс е национално предателство. Вашето битуване в Народното събрание и управлението на страната е национално предателство. Защо ли?

За Динковците, бЕлото и рушветите. С лИбоФФ

Ей, нема по-благодатна работа у наше село от тва да пишеш по общественозначими теми, значи! Разните драскачи по другите държави сънуват появата на някой хубав скандал като гладна кокошка – просо, а ние сме затънали в тях до шия и е достатъчно просто да си изберем нещо напосоки, за да спретнем един приличен текст, под който гордо да се мъдри името ни.

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

koleda-06-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...