Родолюбие на гол тумбак

Един мой приятел от студентските години ми гостува периодично, тъй като е решил да „ъпгрейдне“ учителската си квалификация с още една магистратура. Разбира се, в това няма нищо лошо. Идва за няколко дни на месец, ходи на очни, прави си дълги разходки из Търново, изненадва се приятно или се възмущава на новостите. По-скоро в зависимост от настроението си, не заради конкретния обект. И така. Пък вечер си сипваме по нещо и обсъждаме животЪТ, Вселената и всичко останало.

И к‘во пра‘им сега?

Днес е изборен ден и не му е времето да се отправят каквито и да било послания, склоняващи хората да отидат и да пуснат бюлетината си за този или за онзи. Сега, колко е правилно да се преструваме, че живеем в някакъв измислен свят, не мога да кажа. Дали избирателите, чиито глави месеци наред са пълнени с агресивни и натрапчиво повтарящи се като китайско мъчение внушения, принуждавани са на всяко кръстовище да гледат плакати с изкуствено ухилени физиономии и изпразнени от каквото и да било съдържание слогъни, и са облъчвани от всички видове медии, държавни, частни и социални, кой е правилният избор, ще могат да си отдъхнат в деня за размисъл, да си съберат и днес да дадат гласа си необременени?

Криворазбраната солидарност

Повече от година и половина след убийството на 15-годишния Георги Игнатов в Борисовата градина, което поне за ден-два изтръгна стадото от сковалата го летаргия и го накара да се възмути и да прояви някои черти на гражданско общество, бе задържан предполагаемият извършител. Казвам „предполагаемият“, макар и едва ли да има човек със здрава логика, който при събраните доказателства да се съмнява, че престъплението е дело именно на 19-годишният в момента Йоан Матев, понастоящем студент и кротко момче, според единодушното мнение на познатите си.

Лаура, ние тия неща си ги знаемЕ…

Много се изкушавам да напиша един много гневен, изпълнен с псувни, поръсен с жлъч и омраза текст за скорошните проникновени констатации и пророчества на Сокола, но това би било просто поредния път, когато се подвеждам по емоциите си и падам в капана на евтините циркаджийски трикове на кукловодите. Темата на седмицата не е свързана с „прозренията“ на почетния председател относно Ердоган. Ние т‘ва много добре си го знаемЕ отдавна. И за опасната лудост на неосултана, и за гафовете на „Булгартабак“ на П‘еФски, Баце и Догана в югоизточната ни съседка, и за прехвалената бежанска вълна, която аха да ни залее вече няколко години. ЗнаемЕ си го, ама предпочитаме да си кротуваме или да споменаваме мимоходом през зъби.

Широка лъка, тесни души?

Ще започна малко по-издалеко, защото така ми е кеф, пък и в натюрела ми е изначално заложена графоманщината.

Край Говежда, селото, в от което произхожда родът ми, преди няколко години преструктурираха един пионерски лагер в период на полуразпад в дом за хора с ментални увреждания. Разбира се, това не се случи без първоначалната съпротива на местните. „Закво баш тука требва да ги заселат тия, лудите?“. В повече подробности няма да влизам, защото това беше преобладаващото настроение.

Едно си баба знае, едно си баце бае, а Белене не трае…

Няма подобна по трогателна примитивност предизборна кампания поне от времето, когато Жорж размяташе императивни послания към брата българин. Лидерите на двете политически партии, които очевидно ще се кантарят на върха след изборите на 26 март, надминават и най-смелите допущения за това как трябва да се води деструктивен и безсмислен ди-монолог около бъдещето на KLETAMAJKABALGARIQ. И вместо да застанат един срещу друг, да се изправят очи у очи със смислени аргументи, ясни стратегии и вдъхновяващи послания, те ни пълнят главите с алабализми, без ни най-малко да се свенят.

Баце, нема да ни биеш дузпа трети път!

Политическото блато накрай село малко се поразмъти и вижте какво става сега. БКП-то на БСП-то (както много сполучливо един приятел нарича партията на пожарникаря-слънце) се скъсва да обещава. Заплати, пенсии, магистрали, борба с корупцията по високите, пък и по ниските етажи на властта… Растежът и стабилността няма какво да ги коментираме, те са си изтъркан от бой в масата коз от време оно. Ножовете май обаче толкова са опрели до кокала, че ухажването на уважаемия гласоподавател отново минава и през енергийни проекти, в които и храбрият шивач не би повярвал.

Айде малко по-леко, а?

По стара родна традиция ние залитаме в крайности до безкрайност. Половината сънародници се бият в гърдите каква велика нация сме били, припомнят древни и по-скорошни победи на българското оръжие, кирилицата, Златния век, трите морета, хайдутите, революционерите, киселото мляко, неравноделните тактове, песента за Дельо хайдутин в Космоса, първия компютър и най-старата държава в Европа, която носи оригиналното си име…

Викай ми както искаш…

Имаше един древен, но златен виц, дето двама солидно почерпени младежи излизат от един бар и единият пита другия:

  • Да ти викам ли такси?
  • Викай ми както искаш… – отговорил другият.

Не знам защо, но тази история ми създава дебели като корабни въжета асоциации с политическия живот в България. БСП, ГЕРБ, ДПС, ДОСТ, РБ, РЗС, АТАКА, ВМРО, НДСВ, СДС… Със сигурност съм пропуснал стотина грандиозни политически проекта, които ни обещават да живеем в светлото бъдеще. Свързва ги обаче само едно – „Викай ми както искаш“.

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

b-002.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...