Туристически поход от Велико Търново до Габрово. Ден 2

Село Ганчовец - Дряново - хижа Бачо Киро

(Пътепис)

След като пийнахме и се позабавлявахме порядъчно, кметът на Ганчовец Тодор Маринов ни настани в една от най-красивите и излъчващи собствен дух възрожденски къщи, които съм виждал някога. Както обикновено първият етаж бе обособен като механа, а на втория бяха стаите за спане. Особеното обаче беше отношението и желанието, което се виждаше във всеки детайл и артефакт.

Оказа се, че собствениците на къщата я подготвят за себе си, купуват стари предмети, реставрират, без да променят каквото и да било и се отнасят специално към всяка подробност. Личеше си. Имах чувството, че съм се пренесъл в някакъв по-специален, по-добър и по-непосредствен свят.

На другата сутрин се събудихме доста рано и първото нещо, което ми направи впечатление, бе тишината. Беше толкова пълна и осезаема, че имах чувството, че има материални измерения. Следващото, което се набиваше на очи, бе стоманеносивото небе, надничащо през големите прозорци. Беше валяло през цялата нощ, а дъждът спря едва малко преди развиделяване. И се канеше да започне пак. Всеки момент.

След като предишния ден се отървахме само с леко няколкочасово пръскане, се надявах, че прогнозата за времето отново няма да се окаже вярна. Планът за днес беше да стигнем до Дряновския манастир и да пренощуваме в разположената в непосредствена близост до него хижа "Бачо Киро". С други думи това означаваше, че трябва да изминем някакви си 4 километра до Дряново и още малко повече от града до манастира. Всичко това трябваше да стане по асфалтов път, без никакви трудни участъци и общо взето имахме пред себе си един приятен преход с продължителност от малко повече от два часа.

Времето обаче не мислеше така, защото започна да вали още преди да сме успели да оправим багажа си, а тежките облаци не предвещаваха това да се промени скоро. Що се отнася до мен дъждът дори е приятно допълнение към всеки преход (ако не е истински порой, разбира се). Не бях обаче сам, така че трябваше да проявявам малко повече съобразителност. Освен това прогнозите бяха и за възможност да се появят гръмотевици, което автоматично изключваше доброто прекарване навън, каквато в крайна сметка бе основната ни цел.

За да осмислим деня поне донякъде, решихме да хванем пътнически влак до Дряново, където да направим някоя и друга снимка, след което, ако времето позволява, да минем поне останала част от пътя пеш. Изчакахме няколко часа до пристигането на следващия влак за Града на Колю Фичето и някак набързо се сбогувахме с Ганчовец. Все така валеше не много силно, но постоянно, а небето сякаш искаше да смаже света с тежестта си. Нямахме време дори да седнем - пристигнахме в Дряново за някакви си 4-5 минути.

Когато слязохме от влака дъждът се усили, а времето бързо стана значително по-студено. Въпреки всичко бях ядосан, че не можахме да продължим пеш, затова решихме да не се крием в някое заведение, а да обиколим забележителностите на Дряново. Разгледахме и поснимахме църквите и възрожденската архитектура (поне доколкото ни позволяваше работното време на културните институции, правено за удобство на закостенели чиновници, а не на туристите).

При сравнително честите си посещения в Дряново винаги съм усещал комфорт, топлина и гостоприемство. Дали заради времето или затворените врати на част от културните институции обаче този път това не се случи. Дъждът все така си валеше, някъде в далечината се чу приглушен тътен...

В не особено добро настроение хванахме следващия пътнически влак, който ни свали на спирка "Бачо Киро" - само на стотина метра от Дряновския манастир. Решихме обаче да оставим разглеждането на забележителностите за следващия ден и се отправихме направо към едноименната хижа. Тъкмо навреме. Усмихнатата хижарка Нели едва ни беше настанила и излязохме на терасата, за да се полюбуваме на мрачната гледка, когато започна невероятен порой. Всъщност, може и да не е бил чак толкова знаменателен, но високите надвесени над долината скали и ниско падналата мъгла допринасяха за подобно усещане.

Остатъкът от деня мина доста вяло и минорно. Едва бяхме тръгнали на път, а ни се наложи да прибягваме до транспортните средства на модерния свят, колкото и неадекватно да звучи това, когато става дума за БДЖ. Опитвахме се да се успокоим, че времето през пролетта е променливо, че сме пропътували с влак само малка част от маршрута, че утре ни чака тежък преход, но така и не се почувствахме особено добре.

Легнахме си сравнително рано, неизменният през този ден дъжд ни приспа лесно. Дано утре времето да е по-добро, защото всичките ни планове щяха да отидат на кино. Трябваше да стигнем до Архитектурно-исторически резерват "Боженците", а до там нямаше как да хванем влак...

Преход Ден 1 (Велико Търново - село Ганчовец)

Преход Ден 3 (хижа Бачо Киро - с. Боженците)

Преход Ден 4 (с. Боженците - Габрово)