Туристически поход от Велико Търново до Габрово. Ден 2

Село Ганчовец - Дряново - хижа Бачо Киро
(Пътепис)

prehod vt drianovo gabrovo torlaka

След като пийнахме и се позабавлявахме порядъчно, кметът на Ганчовец Тодор Маринов ни настани в една от най-красивите и излъчващи собствен дух възрожденски къщи, които съм виждал някога. Както обикновено първият етаж бе обособен като механа, а на втория бяха стаите за спане. Особеното обаче беше отношението и желанието, което се виждаше във всеки детайл и артефакт.

Оказа се, че собствениците на къщата я подготвят за себе си, купуват стари предмети, реставрират, без да променят каквото и да било и се отнасят специално към всяка подробност. Личеше си. Имах чувството, че съм се пренесъл в някакъв по-специален, по-добър и по-непосредствен свят.

На другата сутрин се събудихме доста рано и първото нещо, което ми направи впечатление, бе тишината. Беше толкова пълна и осезаема, че имах чувството, че има материални измерения. Следващото, което се набиваше на очи, бе стоманеносивото небе, надничащо през големите прозорци. Беше валяло през цялата нощ, а дъждът спря едва малко преди развиделяване. И се канеше да започне пак. Всеки момент.

След като предишния ден се отървахме само с леко няколкочасово пръскане, се надявах, че прогнозата за времето отново няма да се окаже вярна. Планът за днес беше да стигнем до Дряновския манастир и да пренощуваме в разположената в непосредствена близост до него хижа "Бачо Киро". С други думи това означаваше, че трябва да изминем някакви си 4 километра до Дряново и още малко повече от града до манастира. Всичко това трябваше да стане по асфалтов път, без никакви трудни участъци и общо взето имахме пред себе си един приятен преход с продължителност от малко повече от два часа.

Времето обаче не мислеше така, защото започна да вали още преди да сме успели да оправим багажа си, а тежките облаци не предвещаваха това да се промени скоро. Що се отнася до мен дъждът дори е приятно допълнение към всеки преход (ако не е истински порой, разбира се). Не бях обаче сам, така че трябваше да проявявам малко повече съобразителност. Освен това прогнозите бяха и за възможност да се появят гръмотевици, което автоматично изключваше доброто прекарване навън, каквато в крайна сметка бе основната ни цел.

За да осмислим деня поне донякъде, решихме да хванем пътнически влак до Дряново, където да направим някоя и друга снимка, след което, ако времето позволява, да минем поне останала част от пътя пеш. Изчакахме няколко часа до пристигането на следващия влак за Града на Колю Фичето и някак набързо се сбогувахме с Ганчовец. Все така валеше не много силно, но постоянно, а небето сякаш искаше да смаже света с тежестта си. Нямахме време дори да седнем - пристигнахме в Дряново за някакви си 4-5 минути.

  • prehod-vt-gabrovo-20-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-21-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-22-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-23-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-24-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-25-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-26-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-27-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-28-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-29-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-30-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-31-a-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-31-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-32-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-33-torlaka

Когато слязохме от влака дъждът се усили, а времето бързо стана значително по-студено. Въпреки всичко бях ядосан, че не можахме да продължим пеш, затова решихме да не се крием в някое заведение, а да обиколим забележителностите на Дряново. Разгледахме и поснимахме църквите и възрожденската архитектура (поне доколкото ни позволяваше работното време на културните институции, правено за удобство на закостенели чиновници, а не на туристите).

При сравнително честите си посещения в Дряново винаги съм усещал комфорт, топлина и гостоприемство. Дали заради времето или затворените врати на част от културните институции обаче този път това не се случи. Дъждът все така си валеше, някъде в далечината се чу приглушен тътен...

В не особено добро настроение хванахме следващия пътнически влак, който ни свали на спирка "Бачо Киро" - само на стотина метра от Дряновския манастир. Решихме обаче да оставим разглеждането на забележителностите за следващия ден и се отправихме направо към едноименната хижа. Тъкмо навреме. Усмихнатата хижарка Нели едва ни беше настанила и излязохме на терасата, за да се полюбуваме на мрачната гледка, когато започна невероятен порой. Всъщност, може и да не е бил чак толкова знаменателен, но високите надвесени над долината скали и ниско падналата мъгла допринасяха за подобно усещане.

Остатъкът от деня мина доста вяло и минорно. Едва бяхме тръгнали на път, а ни се наложи да прибягваме до транспортните средства на модерния свят, колкото и неадекватно да звучи това, когато става дума за БДЖ. Опитвахме се да се успокоим, че времето през пролетта е променливо, че сме пропътували с влак само малка част от маршрута, че утре ни чака тежък преход, но така и не се почувствахме особено добре.

Легнахме си сравнително рано, неизменният през този ден дъжд ни приспа лесно. Дано утре времето да е по-добро, защото всичките ни планове щяха да отидат на кино. Трябваше да стигнем до Архитектурно-исторически резерват "Боженците", а до там нямаше как да хванем влак...


Преход Ден 1 (Велико Търново - село Ганчовец)

Преход Ден 3 (хижа Бачо Киро - с. Боженците)

Преход Ден 4 (с. Боженците - Габрово)


Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

6 knigi a

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на 8 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 108 вместо 118 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

 

Снимки

radoslav-tsviatkov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...