Откъси

"Северозападен романь", глава 1

 "Таралясник до таралясника, мила моя майно льо..."

jubica

Коги Братан улете у хоремаго като манарче у тенеке с меко сиренье, слънцето беше още на два остеня нади врълото зади егреко на Ефрем Беснио, къде живееше най на запад у селото. Въпреки че беше средата на следобедо, ниското, широко като балдърете на Марикя от долната ма’ала, помещение се пръскаше по шевовете. Некой ше каа „било е празник”. Празник – на Муко мъдата. Нема нищо такова.

Истината е съвсем друга и секи, кой познава Северозападо поне толко, колко оня урапяк Евгени Минчев познава женското тело, я знаа. У тоа беден, отруден, изнурен, забра’ен и от Гявола край се пие за стра от дзаран до дзаран. И поради таа причина една селска кръчма нема кък да не е плъна.

 На Братан, по прекор Чворо, му требваа само неколко дръпания от сплатенио фас време, та да разбере, че мое да си отдъъне. Лаасе имаше шанс и да му се размине. Изкорубеното упияндурчено общество на селото беше нагръчило на ебавки друг и току-виж се не сетили за сестра му. Не, они обезателно ше се сетат и ше му разкатаат пичката мила майчина, ама мо’е и да не е днеска. Особено, ако изплъни плано си кък го беше замислил. Нека обаче ние се врънеме малко назаде, използвайки похватите на художествената литература, да й го намаам у човката гръбава. По тоа начин и вие, къде не знаате колко уши имате на главата, ше мо’е да сфанете с кво ви тръкам времето. Абе, тръкам ви, и без тва се чудите от кво да умрете и по цел ден си ровите из носо и другите анални отверстия. Та, те така те стана.

---

Сестрата на Братан, Юбица, беше точилка та дрънка. Кък се вика, толко блага, че да ти се припие от пиченцето й водица. Я ви каам, убава та дрънка. Но едни чръни коси, се едно нощеска, коги е толко тевно, че и у гъзо да ти бръкнат с колец за домати, нема да разбереш к’во баш е станало. Длъги до дирнико и къдрави като влъната на дрът пръч покрай мъдуряцете. Очите й беа зелени, де че ли са изскубани от жабурняко у блатото до ТКЗС-то, а физиономията й беше тесна и некак заоблена, ‘се едно ше рекламира некъв ексфолиант. Верно ви ка’ам.

А телото, леле телото! Само като требва да го описвам и се накокръжих като преди уволнение, да му го спущим. Юбица ич не беше длъга, ама кръсто и не надвишаваше пегя и половина, и но коги беше омела половин тигань пръжен боб. Цицки като по поръчка – тамън да ти наплънат шаката, остречки като лисичи муцунки, зръната стръчът нагоре, се един вид са видели макье си. Бе, кво да ви прикаам? А, верно, забоварих за надоле. Гъзо й беше стегнат като на ямайска лекоатлетка, ама манко по-големшък, да му е благо на човек да си я напяска, докъде я мандръса. И едни бедъре, стройни, подвижни, направо да я нагръчиш на пъто...

Юбица имаше само един недостатък и он у никакъв случай не беше физически. Абе, като се замислим, но не е й недостатък, ама секи да преценява за ньего си. Сестрата на Братан беше най-големио таралясник у целото поречие.

Дали що двамата беа израснали без баща, а макье нги натискаше на пиенье; дали зарди некъв ген, къде се предаваше през поколение, що баба им беше изпонаебала целата немска рота, къде беше разпределена у селото (барабар с обозо, ако се верваше на злите езици) през Втората световна война; дали що Витко Бозавио й го беше нагньел за пръв път още, коги она беше у пети клас? Нема кък да разбереме без регресивна прихотерапия и гадаенье, а ние не верваме ни на науката, ни на разните шмундели, къде се праат на врачки по телевизоро. Кък и да е.

Но се знаа, Братан беше отнесъл иядо подигравки зарди сестра си. Не беше да му разпраат с подробности кво праи у сексо (а она праеше такива работи, че Ава Дивайн би се закопала у земята от срам, ако види), ту да го подбъзикват да а доведе да си изкарат по-убаво, па се беше случило еднъж Божо Цифуняко да го пита дали и он не ребри сестра си от време на време. Тва обаче никогиж не се повтори, що Братан беше голем сътвер и, макар и по принцип кротък, като побеснееше моеше да прееде гръцмуньо на влък единак. Та, Цифуняко отнесе неколко вратняка и си тръгна ревешком.

Конретнио повод за притеснението на Братан беше, че преди неколко дена Юбица беше надминала и ньеа си и беше се изтрескала с Бай Руско, къде едно време вардеше стопанскио двор, с двамата му сина, с един от унуците му и с некакъв ньегов племенник, къде се беше явнал у селото преди има-нема две недии. Никой не знааше баш кво е станало, що Бай Руско беше заповедал на сички мъжки учасници у случката да си мирват под заплаха да ги изфръли на пъто. Юбица обаче не беше издръжала да се не пофали и беше разказала к’во е сфръшила на най-големата клюкарка у целото село – Денка Мандрамуняка. Отишла у Бай Руско изрепчила се, докъде они обедвали (‘сички жени у ньеговио дом бе’а или измрели, или избегали), и се надвесила нади масата, та да и пъкнат чак зръната. Они отначало почнали да гледат като теле у железница, ама после и се изредили по страшинство. Що го направила ли? Па, ебем ли й макята. Май се дочу, че се била фанала на бас...

Денка от ньейна стрън беше бафнала пред брато си Рачо Изклесяка и он се беше стръчал къди кръчмата...

Оттогива Братан не смееше да си покаа носо от тех. Одеше повънка до нужнико само нощеска, не пушеше, пиеше само домашна скоросмрътница, немаше с кой да обели една приказка, що Юбица ич и го не ебеше за чървива слива. Абе, в две приказки Братан живеаше като скот и но без да а обол куче у гъз.

Мина се близо недиа обаче и момъко подиве. Он моеше без сичко, ама без тутунец не дръжеше ич. Вече два дена кък стискаше последната цигара у ръка и се слуняше из къщата като митиява овца. Не знааше к’во да пра’и. Виновницата за целата ситуациа, сестрата-уруспия, не щеше и да чуе да му купи цигарки. „Връви ти бе, да не си гръбав!?”- каза она и се фръцна изподи мерденьо, къде се чръвеше, пудросваше и гласеше.

И така, Братан требваше да земе едно млого трудно, а може би и съдбовно решение. Съдбовно, що се беше заканил, че следвеащио, къде му кае, че сестра му е единствената утеха на мъжете у целата селищна система, ше бъде утрепан на место. Ще не ще обаче, Братан требваше да иде за цигари, що му се пушеше, та две не видеше. И он пална последнио фас, сгнявен се едно го е дръжал поди мишницата си, и пойде...

---

Щом прецени ситуациата, Братан се спущи къде тезгяхо като палаш къде хамбурски салам. Сички у кръчмата се беа струпали покрай масата у дъното, креотеа се, ручаа, нещо си навикваа... Зе си цигарите лесно, Ваня Шугавата май се беше сдухала и ич и го не погледна – само фръли кутиата на омазанио със секва клес барплот и го загръби.

Братан фана цигарите едва ли не у въздухо и тамън рече да се спущи къде прогнилата мрежа за муи, къде служеше за врата, коги...

- Братанеееййййй! – изрева некой и нашио убавец застина на место. С тва гласище немаше кой да е, осен Денчо Пръжкята. – Довлечи се тука, да ти го намаам! Генчо Гръбавио ше черпи, що дъщера му ше се жени.

- Па она не е ли женена? – измуча машинално Братан.

- О, не е! – изкреоти се Пенко Жаблето. Сички се беа втренчили у Братан. У кръчмата беше некък зловещо тихо или поне така му се видеше. – Она нема равна на ньеа си. На 26 годин е и има четири сватби и четири развода. Сега ше я зимат пак. Кък е тръгнала, ше удари онаа Лиз ли е, Близ ли е, Тейлър, актрисата, у земята като маче у дирек. Айде, Генчо, беги за пиенье!

- Абе, ора, маанете ми се от главата ви, да ви ебем сичко мило! – Гръбавио се репчеше, ама си личеше, че е разколебан като Деян Икебаната у магазин за изкуствени уйеве. – Я да не съм арабски шейх да черпим сека годин и да дигам сватба!? Айде, у лево! Да черпи мъжо й, я кво да черпим!?

- Ше черпиш, що си я пробутал па! – изгъгна Пръжката. – Я не знам кой улав ше земе некоа, къде се е женила повече пъти, отколко Братан е ебал.

Целата кръчма се разтресе от дружен щаслив рев. Сички се изврънаа къде местото, къде стоеше Братан преди нема и минута. От ньего обаче немаше ни вес, ни кос.

- Тоа па къде отлете, да го спущим у сестра му, да го спущим... – почти изшъпна Пенко.

- Фана шущавата – отсече Ваня Шугавата. – Нема да седи и да ви слуша простотиите като мене...

- Оуууу, я да мирваш там, че се пробваме да ти осигуриме оборот! – среза я през кръсто Денчо. – Айде, Генчо, занимавай да земеш нещо за пиенье, че зажаднеаме, да го еба...

---

У тва време Братан мааше гащи къде них си и смучеше оня ми ти фас като невиждал...

 


 

Ако случайно още не сте чели "Северозападен романь" или некое от продълженеата му "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), или па още не сте подарили трите книжлета на сичките си приятеле, нема кво да чекате. Поръчва се от Магазина.


Още от "Северозападен романь" и продълженията му "Автономията????" и "Май ше ни бъде...":

- "Северозападен романь", Глава 2 - На Юбица ѝ става тесно покрай врато

- "Северозападен романь", Глава 3 - Свилко улавио

- "Северозападен романь", Глава 4 - Неочаквано предложенее

- "Северозападен романь", Глава 5 - На Юбица ѝ припарва поди гъзицата

- "Автономията????", Глава 1 - Ега измре таа гад

- "Автономията????", "Галя сгодната"

- "Автономията????", Из глава 42 - Бъгня вечер

- "Май ше ни бъде...", Глава пръва - Къде дузина бесни бабичкоре

- "Май ше ни бъде...", Из глава 14 - Данчо Муфтечката барабар с мъжете

- "Май ше ни бъде...", Глава 21 - Данчо миничката Муфтечка

- "Май ше ни бъде...", Из глава 59 - Чък Норис от Диви Дол

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

vaccinator front

 Нека се порадваме на последната лудешка  история на Торлака, в която  автентичната безогледна българска  предприемчивост се вихри на воля. И която  бива победена само от любовта – в често  грубоватата ѝ, но толкова искрена форма,  присъща на уникалните Торлашки герои.  Ако той пишеше на шведски, не на специфичния си неподражаем български, Юнас Юнасон щеше му диша прахта.

 Христо Блажев

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-015-b.jpg

Фейсбук

Loading ...